Управление на протези чрез мозъка

Хакването не винаги е лошо. Не се използва стриктно за компютри, от който може да се извлече важна информация, въпреки че това са историите, които чуваме най-много. Хората, които работят за защитата на нашата лична информация често са хакери. Учудващо има цяла част от науката посветена на мозъчно-компютърни интерфейси. Те се използват за да се хакне нервната система през мозъка. Системата би позволила на хората с протези да ги контролират с сигнали от мозъка и да почувстват това, което протезата докосне. Звучи като нещо от научно-фантастичните филми, но е истина.

Модерните протези са изминали доста дълъг път. Те са много по-леки от преди и с времето почват да изглеждат все по-истински. Все още има доста препятствия. Повечето протези са неподвижни, а тези които могат да се движат работят чрез вербални команди или връзка с други нерви. Повечето от тях не изпращат сигнали обратно към мозъка за това което извършва. Това често лимитира нещата, които може да се направят. Например, не бихте могли да разберете дали чашата, която държите се изплъзва или чупи.

Тук влиза в сила новата система. Има доста паралели между технологията и човешката нервна система. Нервите ни помагат да разберем дали предмета, който докосваме е прекалено топъл и ще ни изгори. Учените работят върху мозъчно-компютърните интерфейси, за да може да се пресъздаде тази важна функция на нашите крайници. Организацията на функциите на телесните ни части в мозъка ни може да бъде използвана, за да се установят оригиналните връзки между мозъка и крайника. Нужно е самата протеза да бъде свързана с мозъка и да може да изпраща сигнали за това, което се случва.

Но достигаме до вечният въпрос – колко сме готови да се предадем на технологията. Процесът наистина е вид директно хакване на мозъка. Какво става когато някой успее да достигне до тези функции без нашето съгласие. Дори и да получим изгубеният си крайник, до каква степен сме способни да експериментираме с технологиите? Къде ще поставим чертата?