Фермите на бъдещето

Съвременните техники за земеделие и иновации ни помогнат да осигурим храна за населението, което се очаква да достигне 9.7 милиарда до 2050 г. Нуждаем се от следващата вълна иновации, за да гарантираме правилния баланс между производството на повече храна и поддържане на планетата.

Цифровото земеделие е бързо развиваща се индустрия. Дроновете стават все по-достъпни, снабдени с камери с висока резолюция, които предоставят изображения в реално време на култури и добитък. Те могат също така да бъдат проектирани така, че да осигуряват вода и храни към нуждаещите се зони или контрол на плевелите и вредителите. Екипи от агроботи могат да бъдат ключът към микро-управлението на обширни области земя. Такива автономни роботи могат да бъдат оборудвани да инспектират, сеят, напояват, третират и дори събират култури. Всеки агробот ще взема независими микро-решения, докато се движи между отделните растения, съобщавайки полезна информация на останалата част от екипа си. Тази технология дава на културите изключително внимание, което може да помогне за увеличаване на добива и минимизиране на отпадъците.

Тъй като промяната на климата води до по-екстремни и непредсказуеми климатични условия, оранжериите ще спомогнат за смекчаване на най-лошите последици чрез регулиране на температурата, водата и храненето на културите в затворена селскостопанска система. Те вече се използват широко за отглеждане на плодове и зеленчуци в по-хладните климатични зони – Холандия е известна със своите оранжерийни комплекси. Те биха могли да се използват, за да се направят огромни площи земи – например пустини – продуктивни през цялата година. Тук слънчевите панели могат да произвеждат електричество, за да поддържат оранжериите при оптимални температури и да обезсоляват вода за напояване. Изградени от специализирани материали, оранжериите могат да абсорбират слънчевата светлина, но отразяват топлината, като същевременно защитават крехките култури от крайности като силни ветрове, проливни дъждове и болести.

Важно е не само как ние отглеждаме храната. Само около 55% от световните калории за посевите пряко захранват хората – около 36% се използват за хранене на добитъка. Но на всеки 100 калории от зърно, които изхранваме, получаваме само 40 нови калории от мляко, 12 калории пилешко, 10 свинско или 3 говеждо. Месото е отличен източник на протеини и витамини, но е сравнително неефективна система за доставяне на калории. Смята се, че при сегашните нива на производство на храни вече произвеждаме достатъчно калории, за да изхранваме 9 милиарда души, ако ядем по-малко месо и преминем към по-вегетарианска диета. Вероятно отговорните генетични модификации не само ще направят културите по-стабилни, но и ще бъдат създадени за по-голяма доходност и хранителна стойност.

Автор: Мартина С. Попова