Халоклин – солена целувка

Повечето от картите не посочват границите на моретата и изглежда, че те просто безпроблемно се сливат едно в друго в океаните. Но всъщност границите на моретата не са само на морското дъно. Различната плътност, солеността и температурата водят до факта, че на кръстопътя на моретата две стени сякаш се движат една срещу друга. На няколко места на Земята тези граници са доста видими!

Границите на моретата (или морето и океана) са най-ясно видими там, където се появява вертикалната халоклина. Какво е това явление?

Halocline е силна разлика в солеността между двата слоя вода.

Жак-Ив Кусто открил  същия феномен, докато изследвал Гибралтарския проток. Водите с различна соленост се разграничават видимо една от друга с голям контраст. Всеки слой има своя флора и фауна!

За да се получи халоклин, едно водно тяло трябва да бъде по-солено от друго пет пъти. В противен случай, физическите закони ще предотвратят смесването на водите. Всеки може да получи явлението халоклин в чаша, като смеси в слой прясна вода и слой солена вода.

Сега си представете вертикална халоклина, произтичаща от сблъсъка на две морета, в една от които процентът на сол е пет пъти по-висок, отколкото в другия. Границата ще бъде вертикална.

В датския град Скаген е мястото, където Северното се среща  с Балтийско море. На границата на водосбора, често могат да се наблюдават дори малки вълни от две морета, които се сблъскват една с друга.

Но въпреки грандиозната граница на тези две морета, техните води  се смесват постепенно. Ето защо Балтийско море има дори малко соленост. Ако не беше потокът от солени потоци от Северно море през това тясно място за срещи, Балтийско море като цяло би било огромно сладководно езеро.

Подобен ефект може да се наблюдава в югозападна Аляска. Там Тихият океан се среща с водите на залива на Аляска. Те също не могат веднага да се смесят, и не само поради разликата в солеността. В океанът и заливът – състава на водата е различен. Ефектът е много колоритен: водите варират много по цвят. Тихият океан е по-слаб и се допълва от ледниковите води на Аляска – лек тюркоаз.

Визуалните граници на водните басейни могат да се видят и на границата на Бяло и Баренцово море, в проливите Баб ел-Мандеб и Гибралтар. На други места също съществуват водни граници, но те са по-гладки и невидими за окото, тъй като смесването на водата е по-интензивно.

И все пак, по време на почивка в Гърция, Кипър и някои други островни курорти, е лесно да се види, че цветът на  морето от едната страна на острова е напълно различен от морето, което измива противоположния бряг.

Още ли сте срещу компютъра, бягайте на топло, бре хора…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани