Хилядлетната китайска напоителна система, която се използва и днес!

Най-старата напоителна система в света е в Китай. Наричана Дуджианянг, тя е и единствената оцеляла монументална система за напояване от древното минало. Чудо на китайската наука и инженерство, Дуджианянг е построена преди повече от 2200 години. Тази система все още се използва за напояване на над 668 700 хектара земеделска земя и днес предоставя водни ресурси на повече от 50 града в провинция Съчуан.

Дуджианянг е въплъщение на Ли Бинг, местен служител на провинция Съчуан преди повече от две хилядолетия. Той се е изправял срещу честите наводнения на река Минцзян, приток на река Яндзъ. Ли Бинг и синът му открили, че реката преливала поради пролетната вода, идваща от планините, която разкъсвала бреговете с бавно движещите се води. Ли Бинг бил натоварен да поддържа водния път отворен за военни кораби. Решението на Ли Бинг било да създаде изкуствена дига, която да може да отпрати част от водата в друга посока и след това да направи канал в планината Юлеи, за да изпрати излишната вода към сухата равнина Ченгду.

Кинг Джао от Цин финансира проекта на Ли Бинг и десетки хиляди работници били пратени на работа. Те построили дигата, създавайки дълги насипи, оплетени с бамбук, пълни с камъни, известни като Жулонг. Те бяха задържани на място с дървени стативи, наречени Мача. Естествените топографски и хидроложки характеристики подпомагат системата при напояване, отводняване на седименти, контролиране на наводненията и контролиране на водния поток. Не са били необходими язовири.

Едно от най-удивителните характеристики на инженерния проект е създаването на канал през връх Юлеи. Струва си да се отбележи, че работниците са правили това преди с помощта на барут и взривни вещества. Решението на Ли Бинг за преодоляване на твърдата скала било да използва комбинация от огън и вода, за да нагрява и охлажда скалите, докато не се напукат и могат да бъдат отстранени по-лесно. Отнело им осем години, за да се създадат 20-метров широк канал през планината.

Завършването на системата довело до прекратяване на наводненията в района и спомага за превръщането на Съчуан в най-продуктивния земеделски регион в Китай. Амбициозният проект на Ли Бинг сега е признат за „Съкровището на Съчуан“.

Учените продължават да се възхищават на Дуджианянг и днес за една особеност – хармоничния начин, по който се управлява водата на хората, все още дава възможност на екосистемите и рибните популации да продължат естествено. Това се отличава от язовирите, които блокират и променят природата.

Сега Дуджианянг е определена от ЮНЕСКО за световното културно наследство и е претърпяла основен ремонт през 2013 година.

Превод – Нина Жишева