Хранителната революция на кетчупа

Кетчупът, този весел червен сос, за пръв път се появил на американския пазар през 19-ти век. Но съставките му били шокиращо различни от днешните.

Защитниците на храни се оплакали, че сосът често се прави от домати, сгъстени със смлени тикви, с ябълкови кюспе или с царевично нишесте. Един автор на френска готварска книга описва кетчупа, продаван на пазарите като „мръсен, разложен и гнил”.

Към края на 19-ти век, производителите започнали да добавят химически консерванти, за да забавят разлагането в бутилката. Но истинската промяна – изобретяването на съвременния кетчуп – се е случило през 20-ти век. Започва с малко вероятен съюз между един от най-богатите производители на храна в страната, Хенри Дж. Хайнц и ниско платен федерален химик. Двамата мъже, обвързани с взаимното убеждение, че несигурната в ненадеждна храна е нарастващ национален проблем.

Позицията на Харви Вашингтон Уайли по въпроса не изненадал никого. Като началник на бюрото по химия в американското министерство на земеделието, Уайли настоявал за стандарти за безопасност на храните. По това време неговият малък отдел е бил единственият федерален отдел, отговорен за качеството на храните в страната. Позицията на Хайнц била шокираща, особено за колегите му. Той отказал да се съгласи с другите американски корпорации, които най-вече се опитвали да блокират всяко усилие за установяване на стандарти за храни и напитки.

До 1888 г., на 44-годишна възраст, Хайнц имал свой собствен бизнес за производство на храни. През 1896 г. компанията произвела около 60 продукта. Хайнц вярвал, че за да успее, самият продукт трябва да е добър, а производителят да е надежден. Той разрешава публични обиколки на фабриката си в Питсбърг, така че хората да могат да се възхищават на чистота и добрете работници. Той построил оранжерии, за да експериментира с най-добрите сортове плодове и зеленчуци. Продължил да използва прозрачни бутилки, вместо цветни, за своите продукти. За кетчупа той създал бутилка с осем страни, за да могат клиентите да изучават соса от всяка страна.

Хайнц помолил генералния директор на компанията да започне разработването на подправки, които не се нуждаят от химически добавки. Те започнали да експериментират с рецепти за домашно приготвен кетчуп, който имат по-дълъг срок на годност. Неговата компания започна да пуска реклами, публично прокламирайки чистотата на своите продукти. Хайнц се увери, че президентът Теодор Рузвелт е наясно с неговите опасения. През юни 1906 г. първите два главни закони за защита на потребителите в Съединените щати – Законът за инспекция на месото и Законът за чистата храна – станали закон, поставящ основите на федералните правила за безопасност.

Автор: Мартина С. Попова