Целувката на Густав Климт

Можете да намерите много изображения на двама души, които споделят целувка из историята на изкуството – от древността до днес. Въпреки множеството изкуство, най-известната целувка се появила през XX век. В Австрия, художник изобразява две фигури облети в златна декорация – „Целувката“ от Густав Климт.

Картината днес се помещава в музеят Белведере, Виена. Тя е точен квадрат, нетипично за картини от този период. Изображението на жената е на колене, тялото й е в профил, докато лицето й е обърнато към зрителя. То е нежно придържано от ръцете на мъж, който полага целувка върху бузата на жената. Дрехите, който носят са натруфени с форми, а те са заобиколени от цветя. Целият фон е златен, което не ги поставя в определено време или място.

Густав Климт бил омаян от красотата на византийските мотиви. Малко преди да нарисува „Целувката“ той посетил Италия, с целта да разгледа старото византийско изкуство. Той бил силно вдъхновен да използва златно в картините си. Облял моделите си в златни нюанси, рокли и фонове, все едно те били религиозни икони. Той заедно с приятелите си колеги били познати за експерименталността си. Те имали за цел да изведат Виена от старите традиции и да отворят нови пътища за иновация. Работата на Климт била меко казано скандална за времето, в което живеел.

Жените били главният мотив в работата му, както и любовта – крайната цел, за която всички се борим. Самата „Целувка“ е алегорична картина. Тя не се опитва да пресъздаде истински случай, а по-скоро символична фантазия. В тази картина мъжът извършва действието, а жената приема неговото внимание, но не е ясно какво иска тя от него. Това е една от малкото картини, в които женската форма е изцяло прикрита от погледа на зрителя.

Кратко след смъртта на Климт дошла и Втората световна война. Много от неговото изкуство било конфискувано. По-късно, със зараждането на сюрреалистичното изкуство хората отново се заинтересовали от картините на Климт. „Целувката“ се превърнала в най-големият символ на любов и нежна ласка.

Автор: Мартина С. Попова