Част от изгубените съкровища на света

През цялата история са откраднати или изчезнали фантастични съкровища от различни култури. Често кражбите или изчезването им се случват по време на война или бедствие, когато те не могат да бъдат защитени или когато военна сила реши да вземе съкровища у дома като трофей. Понякога тези съкровища се възстановяват, но много от тях все още липсват. Някои от тези съкровища сега са унищожени – повечето учени вярват, че Ковчегът на Завета е отдавна изчезнал, но някои все още може да съществуват и да бъдат възстановени.

Кехлибарената стая

Кеплибарената стая се е намирала в Двореца на Екатерина през 18-ти век в Царско село, близо до Санкт Петербург и в нея имало златни  и позлатени мозайки, огледала и дърворезби, както и панели, изработени от около 1000 килограма кехлибар. Царско село е пленено от Германия през 1941 г. по време на Втората световна война, а панелите и изкуството на стаята са разглобени и отнесени в Германия. Оттогава не са били виждани и е възможно те вече да са унищожени. Възстановяването на кехлибарената стая може да бъде видяно днес в двореца на Екатерина.

Пекинския човек

През 1923 г. в пещера близо до село Джокудян, близо до Пекин, са открити вкаменелости на човекоподобно същество, което понякога е наричано Пекински човек (форма на Homo erectus). Вкаменелостите изчезнали през 1941 г. по време на японската инвазия в Китай. Къде се намират вкаменелостите днес не е известно. Някои предполагат, че са били изгубени в морето, докато са били транспортирани до САЩ; други смятат, че в действителност може и да са разположени под паркинг в Китай.

Нацисткото злато в езерото Топлиц

Легендата разказва, че към края на Втората световна война нацистки войски, водени от офицера от СС Ернст Калтенбрунер, са потопили огромно количество злато в езерото Топлиц в Австрия, за да не може да бъде заловено от съюзническите сили. Оттогава са извършени многобройни търсения, но досега не е намерено нищо.

Възможно е историята да е легенда и всъщност в езерото да не е имало злато, но въпреки това, някои изследователи отбелязват, че езерото е с лоша видимост и огромно количество трупи и отломки, които правят опитите да бъде намерено съкровището чрез гмуркане, както трудни, така и опасни. Някои водолази са загинали, опитвайки се да намерят злато в езерото.

Маската на фавъна от  Микеланджело

Тази мраморна “маска на Фавн” – фавн като полу-човешко, полу-козе митологично създание – е приписана на италианския художник Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони (1475-1564), често просто наричан “Микеланджело”. Музеят Bargello във Флоренция, Италия, притежава маската, която е открадната през август 1944 г. от Castello di Poppi (замък в Тоскана). Крадците(?) са войници от 305-та дивизия на германската армия, прикрепена към 10-та германска армия, смятат от Фондацията Monument’s Men. Войниците откраднали маската някъде между 22 август и 23 август и я сложили в камион. “След кратка спирка във Форли, Италия, 10-ият камион, певозващ това произведение на изкуството, както и още други продължава на 31 август”, се казва на сайта на фондацията. Сегашното местоположение на маската е неизвестно.

Липсващи великденски яйца на Романови

Между 1885 и 1916 г. около 50 богато украсени “великденски яйца” са създадени за руската императорска фамилия от бижутерската компания Fabergé. По това време компанията е ръководена от руския бижутер Петър Карл Фаберже.

Тези яйца са “най-доброто постижение на известната руска бижутерия и трябва да се считат за една от последните големи поръчки. Десет яйца са произведени от 1885 до 1893 г., по време на царуването на император Александър III; други 40 са създадени по време на царуването на неговия покорен син Николай II – по две яйца на година, едно за майка му, вече вдовица, второто за съпругата му, отбелязват от Фаберже на сайта си.  

Руската революция довежда до екзекуцията на Николай II, последния руски цар, заедно с голяма част от семейството на Романови. След смъртта им, някои от тези 50 яйца са изчезнали с някои слухове, че някои от тях сега са в частни колекции по света.

Съкровищата на Нимруд

Древният град Нимруд е разположен в съвременен Ирак и е бил столица на Асирийската империя по време на управлението на Асурнасирпал II (царува 883-859 г.пр.Хр.). Той построил нов дворец в Нимруд заедно с други удобства. Новата история не е била толкова мила към Нимруд. Терористичната група, наречена Ислямска държава (известна също като ISIS, ISIL или Daesh), превзема древния град през юни 2014 г. по време на военна офанзива; древният град не е бил завладян до ноември 2016 г.

Дотогава ИИСС беше взривил част от града и използваше булдозери, за да унищожи и изкопае други части. Убийството се случило и в периода след като древният град бил възобновен, когато можело да се осигури малко сигурност. Докато много съкровища в Нимруд са унищожени, други са повредени и могат да бъдат реконструирани, а други могат да бъдат преоткрити на черния пазар.

Q Източникът

Източникът, както го наричат съвременните учени, е хипотетичен текст от първи век, който съдържа редица изречения, приписвани на Исус. Ако е съществувала, учените вярват, че е бил използван от древните автори за изработване на евангелията на Матей и Лука. Съществуването на Q източника се основава на факта, че има пасажи в Матей и Лука, които са идентични. Докато Евангелието на Марк се смята за източник и за Матей, и за Лука, някои пасажи, включени в Матей и Лука, не са в евангелието на Марк. Някои учени смятат, че тези пасажи са от друг източник, който те наричат “Q източник”. Проблемът е, че нито едно копие от Q източника, ако той наистина съществува, не е оцеляло.

Превод – Нина Жишева