Човешката глупост

07/11/2018 Off By djani

„Две неща са безкрайни – Вселенета и човешката глупост.”

Не е моя хрумка. Казал го е Айнщайн.

„За първото не съм сигурен” – продължава великият ум.

Често това твърдение изплува в съзнанието ми. Бих казала, ежедневно се убеждавам в него. Понякога си затварям очите, но много, много пъти челният сблъсък е неизбежен. Веднага давам пресен случай от снощи. Привечер пристигаме пред кабинета на педиатърката на сина ми. Трябва да вземем един документ за детската градина. Тя е изключителен човек и лекар, пациентите винаги са на дълга опашка пред кабинета ѝ. Пред нас имаше около 5 други дечица. Цареше спокойна атмосфера до мига, в който не пристигна една жена и съобщи, че влиза, защото съпругът ѝ бил изпратил документ на лекарката по телефона и сега тя „само трябва да го вземе”. Влезе, излезе и си тръгна. Никой не реагира пред тази наглост. След още 10 минути, пристигна втора жена (пак без дете) и отново съобщи на висок глас, че ще влиза. Обясних ѝ набързо, че всички чакаме. Аз наистина не знам как успявам да овладея гнева си в такъв момент. Вярвам, че ангел хранителите ми в такива моменти работят интензивно за да ме предпазят от физическа саморазправа. Как е възможно да съществува степен на нахалство, в което пристигаш пред претъпкан кабинет основно с малки дечица (някои чакаха повече от час и половина там) и просто да прередиш всички…Това не е ли крайна форма на дебилизъм?

В тази статия събрах някои кампании, които са олицетворение на някои от най-големите и зрелищни проявления на човешката глупост в съвремието.

Снимката е показателна и крещи „не на експериментите върху животни”. В случаят, за тестване на козметични продукти. Отблъскващо и кърваво.

Може би така ще изглежда плажът на бъдещето. Допада ли ви?!?

Ако отговорът е да – продължавайте смело да изхвърляте отпадъци навсякъде.

Как беше – „Докато едни плачат за обувки, друг плаче за крака”. Не помня кой го е казал, но тази илюстрация е шокиращо показателна за голямата амплитуда между световете. Всички знаем, че идеално равенство не съществува, но това, което зависи от нас…

Виждали ли сте дива котка в природата? Следващият път, когато посегнете да си купите чанта (палто, обувки, портмоне или друга приумица) от естествена кожа, пак си припомнете грацията и превъзходството в естествената среда на животното. Защото да носиш трупове по себе си ОТДАВНА не би трябвало да е повод за гордост. По-скоро е демонстрация на сериозен дефицит на мозъчни гънки.

Според cтатистиката на Международната оpганизация на тpyда по cвета, общо 218 млн. деца на възpаcт междy 5 и 17 г. pаботят. Сред тяx 152 млн. cа експлоатирани, а 73 млн. pаботят в опасни ycловия.

Чудовищният образ на модната индустрия заслепява жертвите си докато тихо унищожава други.

Селфи мания завинаги. До гроб. Буквално.

Невинните жертви – децата. Тази картинка заслужава минута мълчание.

Лаконична, безмилостна, но …горчиво реална.

Как беше онази прекрасна мисъл , която напомняше как животът си тече, докато ние плануваме, чакаме… В случаят, жената чака своето внимание, а той е забил поглед във вестника. Прозаично, досадно, но факт. Няма да ви шокирам със статистиката на разделените двойки. И сами си знаете, че е с епидемични размери. Просто напомням докато се чудя какво става с хората…?!

Показателна илюстрация. Няма да коментирам. Сигурна съм, че всеки един има какво да разкаже по темата, но по-тихо, че на горкият Хипократ, кости не му останаха да се обръща в гроба.

Имам чувството, че ако зомбита завладеят света и седнат до нас, няма да забележим, вторачени в телефоните си. Недопустимо е да нямаме сензори за околните. Омагьосаният кръг с госпожата от началото на статията се затваря. Щраккк!