Чудноватите лемури

Съществуват грубо 100 различни вида лемури – застрашеният примитивен примат, който живее на остров Мадагаскар. Те са социални животни, който живеят в групи до 30 индивида. Женските доминират и, за разлика от много други животни, те са същата големина като мъжкият вид. За да останат свързани като група, лемурите често се мият или почистват един друг. С толкова много чистота, зъбите им са еволюирали да приличат на гребен за коса.

Лемурите са един от най-гласовитите примати. Някой от тях просто не млъкват, а още по-лошата страна на това е, че звучат приблизително като звукът, който издава балон когато изпускате въздухът от него. Това не е единственият им начин за комуникация. Като повечето животни, те предават информация чрез миризма.

Когато женските лемури за готови за чифтосване, мъжките са състезават в интересна борба. Обърсват си дългите, пухкави опашки из цялото тяло, като ги „напояват“ със силна миризма. Изпращат тази миризма в посока на опонента си. Ако е достатъчно силна, другият лемур ще се откаже, което прави по-миризливият победител. Странен начин да си намериш партньор…

Въпреки чудесните им умения за катерене, лемурите прекарват доста време на земята. Още от малки те се научават да вървят и тичат. Обичта им към земята варира из различните разновидности лемури. Някой от тях предпочитат дърветата толкова много, че дори се катерят по екзотичните дървета, обвити в бодли. Други предпочитат дори да си направят гнезда в дърветата.

Често, лемурите се хранят с растения, предимно листа. Случва се да си хапват и някоя буболечка от време на време. Хранят се и със плодове, който са лесно достъпна храна от дърветата. Лемурите са важна част от разпространението на семена из Мадагаскар. Съществува и вид лемур, който предпочита да яде бамбук.

Лемурите са доста сладки, особено бебетата, но те са застрашени от изчезване. Съществува фондация, която ви позволява да осиновите лемур, в опит да се увеличат процентите на тяхното оцеляване. Доста странен домашен любимец, но все пак всеки си има предпочитанията.

Автор: Мартина С. Попова