Щедростта е заразна, егоизмът – също

Щастието беше заразно през 2008 г., след това, през 2009 г. – самотата, от която ставахме дебели. Сега заразна е щедростта, която се разпространява като грип в социалните мрежи. Това са заключенията на Джеймс Фаулър и Никълъс Кристакис, учените, които проучват щастието. Тяхното ново изследване се появи в докладите на Националната академия на науките.

За да проверят дали щедростта се разпространява, учените са измислили една игра. В групи по четирима всеки участник получил по 20 „кредита“, някои от които можел да внесе в един общ фонд за всички играчи. Правилото било такова, че внасянето  на средства във фонда за бъде скъпо, освен ако останалите играчи също не направят това: ако всеки запази парите си, ще има 20 кредита, но ако всички вкарат във фонда всичко, което могат, всеки играч щял да се сдобие с 32 кредита. Играчите нямали начин да разберат колко щедри са другите. Най-добрата печалба щяла да дойде, ако всички дадат всичките си пари. И, тъй като, никой не знаел какво правят другите, винаги е имало смисъл всеки да запази парите си, но и да щипне от щедростта на другите.

Изследователите установили, че ако човек е особено щедър, хората, с които е играл, също са станали по-склонни да бъдат щедри по време на следващия кръг, когато са били разбъркани в групи с различни хора. В крайна сметка, приносът на всеки човек се умножил до три пъти. Но! Докато добротата и щедростта се разпространили по мрежата от играчи, егоизмът също белязал постижения.

Разбира се, има и хора, които се съмняват в тези изследвания. Коментатори на един от последните ни постове за “заразата”  сочат, че изследването на BMJ от 2008 г. отбелязва, че ако проучванията за социални мрежи не са внимателни при разглеждането на корелации, може да се открие, че чертите като височина, акне и главоболие са също толкова заразни. Въпреки че Фаулър и Кристакис са проектирали своя експеримент, за да се опитат да видят причинно-следствени връзки, а не само корелацията, те казват, че изследването е общ модел за групово поведение и това, колко добре то се вписва в по-сложния реален свят, остава да се види.

Но ние знаем, че маймуните са социални създания, които лесно се впечатляват, в края на краищата, така че може би ние наистина разпространяваме поведение – а не само отвратителни инфекциозни болести – помежду си. Фаулър казва: „Когато хората се възползват от добротата, те я препращат напред, като помагат на други, които не са били първоначално засегнати, а това създава каскада от сътрудничество, която влияе на още десетки в социалната мрежа.“

Превод от английски – Нина Жишева