Ще отключи ли пръст от мъртвец телефона ви?

През март миналата година двама детективи отишли ​​в едно погребално бюро и поискали да видят определено тяло. Причината? Искали да отключат телефона на човека и да му вземат пръстови отпечатъци. И въпреки че детективите получили достъп до тялото на мъжа, те не можали да отключат телефона.

Човекът, Линус Филип, е бил прострелян и убит от полицейски служител във Флорида. Детективите търсели информация, която да им помогне да разследват смъртта на Филип, както и информация за отделно разследване за наркотици, според Tampa Bay Times.

Това, което направили детективите, е законно, както докладва Forbes, но със сигурност повдига етични въпроси. И като се има предвид, че детективите не успели, то също възобновява научен въпрос: Трябва ли да си жив, за да можеш да отключиш телефона си?

Всъщност, възможността да се отключи телефон с пръстови отпечатъци намалява пропорционално на времето, което е минало от смъртта на човека, твърди Анил Джейн, професор по компютърни науки и инженерство, който е работил години наред за разпознаване на пръстови отпечатъци в Мичиганския държавен университет.

Това се дължи на факта, че на повечето смартфони идентификацията на пръстови отпечатъци работи чрез електрическа проводимост, споделя Джейн пред Live Science.

Всички ние имаме малко електричество, което минава през телата ни. Когато поставяме пръстите си на скенер за пръстови отпечатъци, ръбовете на пръстовия ни отпечатък докосват повърхността, докато каналчетата – не. Малките кондензатори – устройства, които съхраняват електрически заряд – ще съхраняват повече заряд, идващ от пръста, ако се намират по ръбчетата, отколкото при каналчетата. Сензорите използват тези модели, за да оформят детайлно изображение. Но когато човек умре, потокът електричество изчезва, а с него и всеки шанс за взаимодействие със скенера.

Учените не са сигурни колко дълго след като човек умре, тялото губи тази проводимост. За да разбереш това, ще ти трябва „много трупове, а ти ще трябва да вземеш пръстовите им отпечатъци, за да отключиш телефона на всеки час или повече… и някой трябва постоянно да бъде в моргата – обяснява Джейн. – Това е доста труден експеримент.“

Не всички четци на пръстови отпечатъци обаче работят чрез проводимост. По-старите, например, използват оптични сензори, които измерват промените в светлината между ръбчетата и каналчетата, за да образуват изображение. Но този метод е по-лесно да се заблуди със снимки, тъй като не се изисква електричество, а това прави системите по-лесни за проникване.

Технологията се променя непрекъснато: вземете например iPhone X, който няма отделен бутон за четене на пръстови отпечатъци, а отключва, когато открие лицето ви.

Бъдещите телефони имат оптични сензори под екраните си, каза Джейн. Не е ясно дали те ще бъдат достъпни с безжизнени пръсти, добави той, но проводимостта няма да е проблем в такъв случай. Друга нова технология включва “ултразвукови” скенери, които изпращат ултразвукови вълни в пръста, за да измерят моделите на напрежение, които са резултат от ръбчета и канали. Все още предстои да се определи как те ще взаимодействат с безжизнените пръсти.

Все пак, всички тези сензори ще бъдат засегнати от факта, че “кожата се променя с течение на времето, каза Джейн. – Ако няма кръвен поток, пръстите ще започнат да показват някакъв вид бръчки или да се свиват. Това ще промени сигналите на ръбчетата и каналчетата, ще създаде нови и ще изтрие по-старите, така че сензорът ще открие нещо напълно различно от оригиналния пръстов отпечатък“, каза той.

Нещо повече, повечето телефони имат някакъв буфер, който ще направи по-трудно за някой да използва вашия пръстов отпечатък, за да отключи телефона ви след смъртта ви, добави Джейн. Това означава, че повечето телефони изискват да въведете парола след един или два дни на неактивност и обикновено получавате само определен брой опити, каза той.

„Но ако някой успее да преодолее тези препятствия, а човекът е починал наскоро, със сигурност е възможно да отключите телефона му, използвайки безжизнените му пръсти“ твърди Джейн.

Превод от английски – Нина Жишева