Афродита – богиня на любовта и първото божество, свързано с демокрацията

Гръцката богиня на любовта, Афродита, има много характерен образ в класическите изкуства. През 458 г. пр.н.е. драматургът Есхил в пиесата си Агамемнон използва името Афродита, за да обозначи „красота, очарование и благодат“. Раждането й от морето в барелеф от 470 до 460 г. пр. Хр. я изобразява като възрастна жена, напълно осведомена за своя чар. Никоя друга гръцка богиня не е била извайвана, подчертавайки нейната физическа красота толкова често, колкото Афродита. Статуите на Афродита от Кирена и Ескилина, и двете от първия век пр.н.е., дори са били наричани Афродита Калипигос, което означава „Афродита с красивото дупе”.

Но, ако великолепието на гръцката богиня на любовта е установено като научни факти, какво друго може да се каже за нея? Ако погледнем само класическите изкуства, Афродита сякаш няма други отличителни черти освен красотата си, но тя е била и много повече от красавица. Богинята е била почитана от всички – от проститутки до магистрати, ат девици до войници, от моряци до поети – и не винаги като красавица и повелителка на любовта.

Култът на Афродита е бил много популярен и в древна Гърция съществуват множество светилища и храмове. Културните центрове, посветени на богинята, включват град Коринт, както и островите Китира и Кипър. Древният пътешественик и писател Павзаний споменава, че майките на булки са принасяли в жертва древен дървен образ на Афродита Хера, хибрид, очевидно потвърждаващ връзката между любовта и брака. Той споменава седнала фигура на Афродита Морфо („Изящната Афродита“), която носи воал на главата си и вериги на краката си. Павзаний заявява, че Тиндарей, бащата на Хелена и Клитемнестра, е създал скулптурата, за да покаже, че съпругите са верни на съпрузите си. Тези изображения показват асоциацията на Афродита с булки, както и очакванията, свързани с тях.

В една не толкова романтична сфера, въпреки че все още е свързана с жените и очакванията на обществото от тях, в Спарта имало група магистрати, които почитали Афродита, наречена gynaikonomoi (магистрати, отговарящи за жените). За тази магистратура се казва, че е била „kata ta archaia ethe kai ton nomous“ („в съответствие с древните обичаи и закони“) и за първи път удостоверява това пред Спарта в надпис, датиран от началото на първи век.

Въпреки че Афродита има много култови места в Атина, тази на Пандемос била най-старата. През 230 г. пр. Хр. Атинският съвет посвещава надпис на Афродита Пандемос („Афродита, която е обща за всички хора”). Афродита Пандемос била свързана с героя Тезей. Поклонниците търсят нейните благословии в обединяването на хората в Атина както в личните отношения, така и в политическата сфера. По-старите източници свързват този култ с основите на демокрацията.

Различни групи на магистрати в Тасос между 3 и 1 г. пр. Хр. предлагат заедно хвалебствия както на Афродита, така и на Хермес, и на Хестия, и на Афродита и Хермес. В Самос офицерите, занимаващи се с внос на царевица, посветили надписи и на Хермес, и на Афродита. В Делос полицейските служители предложили заедно редица посвещения на Хермес и Афродита, както и само на Афродита. На остров Крит е построен храм с портик на Арес и Афродита, а на остров Кос един офицер от армията и неговият отряд предлагат посвещение само на Афродита.

Превод от английски – Нина Жишева