Из градската джунгла- част втора

Може би за повечето хора возещи се в градският транспорт , това е досадно занимание. За 5 годишният ми син е цветно приключение, а за мен богато вдъхновение и палитра от впечатления.
В първата част ви споменах как обичам да си фантазирам какви мисли хвърчат в главите на непознатите на база случайно дочути реплики. Ако си спомняте едната от двете контрольорки, остана на една спирка за да купи банички за двете , а втората продължи с нашия вагон. Навярно тази , нашата не ги обичаше топли..баничките де или беше много отговорна.
Започва тя да проверява и с крайчеца на окото си, забелязах как едно момче в съседство притеснено си пребърква джобовете. Аз съм с карта и направих всичко по силите си за да изнервя жената и да дам време на момчето. Накрая, тъкмо да ми благодари и отмине, аз я спрях с най- високият регистър на иначе плътният ми глас.
„Извинете, госпожо контрольор, бихте ли проверили до кога е валидна картата ми…?!? „
Когато човек върти някакъв номер или лъже е много важно да основава измишльотините си на реални условия. Аз наистина не знаех до кога ми е валидна картата. Гневната искра в очите на жената издаде за миг колко я бавя и тук за мен започна да тече неспирен поток от мислите ѝ. Предавам ви ги дословно.
„ До кога ѝ била валидна картата. Не можа ли да я провериш преди да се качиш, ама сигурно си нямала време. Ама време да се омажеш с червило си намерила. Такива като теб ги знам аз. Всеки ден по няколко срещам. Какво ми се усмихваш…валидна ти е, да. Марчето дали успя да купи топли банички?!? Ама ако ми вземе от онези с изварата ще я върна този път. Получавам зверски киселини от тази извара. Глей го сега и тоя. К’во се бавиш бе нехранимайко…Аха, извади…че и 2 билетчета ми дава. Не си ли малко голям да имаш невидим приятел бе шшш, момче…А сега па и аз да видя кое е за днес. На оная фльорца ше й проверявам картата, на тоя…
-Айде бегай…

(дори не го провери, а момчето ми метна благодарен поглед)

Ама сега аз защо не казах на Марчето да вземе 2 от баничките, също и боза..от кога не съм пила боза. Божее…много си отива с баничките…Айде и тоя ще търси билет 3 часа. Добре бе аз като вляза във вагона, вие къде блеете бе хора. Божеее, тези банички съвсем изстинаха. За довечера бях обещала мусака на Пешо, ама ще звънна на Марчето да купи повече, ще ядат банички всички…мусаката ще почака…”

Източник снимка: Татяна Чохаджиева

https://www.facebook.com/TatyanaPhotography/

За вас предава : Тезджан Ферад- Джани