Странни причини, по които Римските императори били убивани

Древният Рим е било опасно място за императорите. По време на над 500-годишния римска история около 20% от 82 императора в Рим са били убити, докато са били на власт. И така, какво доведе до това?

Според ново проучване можем да обвиним дъжда.

Ето защо: Когато валежите били слаби, войниците в римската армия, които зависели от водата, напояваща реколтата, отглеждана от местните фермери – щели да гладуват. „На свой ред, това би ги тласкало в потенциален бунт“, казва главният изследовател на изследването Корнелиус Кристиан, асистент по икономика в Университета Брок в Онтарио, Канада.

“И този бунт, от своя страна, рушал подкрепата на императора и го правел по-предразположен към убийство”, каза Кристиан за Live Science.

Кристиан, който се смята за икономически историк, направи откритието, използвайки древни климатични данни, публикувани в проучване от 2011 г. в списание Science. В това проучване изследователите анализирали хиляди вкаменени дървесни пръстени от Франция и Германия и изчислили колко е валяло там (в милиметри) всяка пролет през последните 2500 години. Този район някога влизали в границите на Римската империя и в тях били разположени военни части.

След това, Кристиан извадил данни за военните бунтове и убийствата на императора в древен Рим. От там “наистина беше само въпрос на сглобяване на тези различни факти от информацията”, каза Кристиан. Той включил числата във формула и установи, че “по-ниските валежи означават, че имало по-голяма вероятност от убийства, които ще се случат, защото по-ниските валежи означават, че има по-малко храна”.

Вземете, например, император Вителий. Той бил убит през 69 г., година на ниски валежи на римската граница, където били разположени войските. „Вителий е бил признат за император от войските си – каза Кристиан. – За съжаление, през тази година ниските валежи не достигнали и той беше напълно смаян. Неговите войски се разбунтуваха и накрая той беше убит в Рим.

Но, както често се случва, много фактори могат да доведат до убийство. Например, император Коммод бил убит през 192 г.пр.Хр., защото, отчасти, военните били натоварени, когато той започнал да действа над закона, включително и гладиаторите били заставяни умишлено загубили от него в Колизеума.

Не е имало суша, довела до убийството на Коммод, “но обикновено има суша, предшестваща убийството на император”, каза Кристиан. “Ние не се опитваме да твърдим, че валежите са единственото обяснение за всички тези неща. Това е само един от многото потенциални променливи, които могат да предизвикат това да се случи.”

Изследването е част от процъфтяващото поле, което изследва как климатът е засегнал древните общества, каза Джоузеф Мънинг, професор по класика и история в университета в Йейл, който не е участвал в новото изследване. Неотдавна Мънинг и колегите му публикуваха в списание Nature изследване как вулканичната дейност може да е довела до по-сухите условия, обрекли династията на Птолемеите в Египет, съобщава Live Science.

„Въпреки това, докато новото проучване поставя “добра основа” за хипотезата за зависимостта между убийствата и валежите, изследователите трябва да изминат дълъг път, за да подкрепят тази идея“, каза Манинг. За начало е сравнително лесно да се намери корелация между две неща, използвайки статистика, каза той. – Те правят доста добра статистическа работа, но откъде знаят, че имат правилния механизъм?“

С други думи, връзката не е равна причинно-следствена връзка, каза Манинг. Но, като се има предвид обещанието на това предварително проучване, си струва усилието да се вникне в тази хипотеза, за да се определи дали климатът всъщност наистина влияе на честотата на убийствата от началото на империята в 27 г. пр. Хр. 476“, каза Манинг.

„Хипотезата “звучи правдоподобно”, казва Джонатан Конан, доцент по история в Университета Браун, който не е участвал в проучването. Но докато дъждът може да е изиграл някаква роля, същото може да са направили и други фактори, каза Конан. Например, повечето от убийствата в Рим са се случили през III в. Пр. Хр. По това време Римската империя е имала огромна инфлация, огнища на болести и външни войни и всичко това е оказало своето влияние.” За мен [хипотезата за убийствата и дъждовете] добавя още един слой на сложност и нюанс на нашето разбиране за политическата история на Римската империя, особено през третия век,” каза Конан.

Превод – Нина Жишева