Colonna del Diavolo в Милано

Намира се извън църквата “Сен Амброуз” в Милано, Италия. Вляво от входа на базиликата има една колона, стояща в средата на малък площад, в съвсем различен стил от останалите сгради в района. Тази колона е известна на миланците като колоната на дявола (Colonna del Diavolo) и е част от една от най-старите и най-обичани легенди в Милано. Произходът на колоната все още е под въпрос. На първо място – не е от Средновековието. Това е римска разруха, датираща от 2в. сл. Хр. И никой не знае много за него.

Легендата гласи, че Сант’Амброгио (Свети Амвросий), който още не е бил светец, а просто обикновен епископ, се разхождал в градината на базиликата, когато се появил дяволът. По това време Амброгио бил уважаван човек, така че дяволът прекарвал  много време в опит да го поквари, което раздразнило епископа. И така, Амброгио,  ритнал  дявола в задника и го ударил в колоната, където роговете му се забили в дупките. След като се опитвал дълго време да се освободи, накрая Дяволът успял да се освободи и избягал уплашен. И тъй, от онзи ден, в нощта на Великден, можете да го видите на карета, минаваща пред базиликата, като изтегля душите на грешниците до ада. Очевидно е, че легендата е достатъчно известна, за да привлече малка част от посетителите.

Популярната традиция гласи, че дупките миришат на сяра и ако сложиш ухо на камъка се чуват звуците на ада. Всъщност тази колона е била използвана за коронацията на императори в миналото.

Според това, което казва Галвано Фиама, те се заклевали на мисала, след това получавали желязната корона и прегръщали тази колона: “Когато римският крал искал  да получи короната на Кралство Италия в базиликата Амбросиана, императорът трябвало да отиде първи до мраморната колона, която се намира в базиликата Sant’Ambrogio.

Императорът трябвало да се закълне, че ще бъде покорен на папата и на Римската църква във времеви и духовни неща. Така архиепископът или игуменът на Сант’Амброджио е бил увенчаван с желязната корона като крал на Италия.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани