Жените – лекарки, лечителки, богини

През цялата история жените винаги са били лечители. Те са били фармацевти, отглеждали лечебни билки и разменяли тайните на тяхното използване. Били са и медицински сестри, съветници, акушерки, които пътували от дом в дом и от село до село. Историята на жените в медицината датира от 3500 г. пр. Хр. Кралицата Пуаби от Ур била погребана с хирургически инструменти, за да може да практикува професията си и в задгробния живот. В древен Египет жриците на Изида са били считани за лечителки, които са получили своите лечебни сили от самата богиня. Египетските записи показват, че жените са учили в кралското медицинско училище в Хелиополис още през 1500 г. пр. Хр.

С падането на Коринт през 150 г. пр.н.е., гръцки жени-затворнички били отведени в Италия, където тези с медицински познания били продадени на най-високата цена. В своята колекция от творби, наречена Шестнадесет книги по медицина, Аетиус от Амида, византийски гръцки лекар, описва хирургическите техники на Аспазия, гръко-римска лекарка-хирург. Тези книги служат като видни хирургически текстове още през 11 век, когато италианката на име Тротула, която била утвърден лекар, става известна с това, че преподава на мъже лекари за женското тяло и раждането.

Въпреки това, по-късно в историята, крал Хенри VIII от Англия провъзгласил, че „Никой дърводелец, ковач, тъкач или жени не трябва да практикуват хирургия.” Следователно постиженията на жените в медицинската наука в историята не са постигнати без борба, тъй като всички е трябвало да се борят с ограниченията на времето им.

Могъщите богини на изцелението в древната митология

Митологичната асоциация на жените с раждането, смъртта и безсмъртието е добре документирана и това води до асоциацията на богините с изцелението и възстановяването, въпреки че по-късно те биха могли да бъдат по-добре познати от техни други функции. В древна Гърция, например, богинята Атина лекувала слепота и богинята на брака, Хера, също била известна като главното изцелително божество.

Други лечебни богини в древна Гърция включват: Акеса, богинята на лекуващата болести и и рани; Ейлития, богинята на раждането; Епиона, богинята, успокояваща болката; Хигия, богинята на здравето, чистота и канализация; и Панацея, богинята на универсалното лечение.

Статуите на Хигия и Панацея се намират в над 300 лечебни храма в Гърция, където пророчествата са тълкувани от свещеници мъже и жени и така предписвали лечение на пациентите си.

По-стара богиня на изцелението е вавилонската богиня Нинтинуга. Друго име, носено от тази богиня, е Nm-din-dug (“дамата, която възстановява живота”). След Големия Потоп, тя помага да “вдъхне живот” обратно в човечеството. За нея често се говори като за “великия лекар” и съответно играе особено важна роля в заклинанията и ритуалите, за да облекчи страдащите от болести.

В египетската митология Сехмет играе двойна роля на богиня и богиня на изцеление. Друго забележително египетско лечебно божество е Серкет, богинята на плодородието и медицината; Също така тя е била божеството на скорпиона – можела е да лекува ужилвания от скорпиони и ефектите на други отрови, като ухапвания от змии. Подобно на Сехмет, Серкет имала и военен аспект, тъй като често се казва, че защитавала божествата от Апеп, великия змийски демон на злото, и понякога е изобразявана като негов пазач, когато бил заловен.

Превод – Нина Жишева