Отпечатък в пръстените на дърветата

Използвайки проучвания от дървесните пръстени, учените открили ясни доказателства, че нарастването на парниковите газове, генерирани от човека, оказва влияние върху глобалните условия на засушаване още през 1900 година.

Първото по рода си проучване, проведено от учени от Института за Земята на Колумбийския университет, до голяма степен потвърждава това, което показали климатичните модели. При липсата на силни исторически данни за валежите, тези компютърни модели прогнозират не само бъдещи сценарии, но и изобличават историческите тенденции.

Съвместяването на проучванията на дървесните пръстени, които корелират с почвената влага, дава на учените увереност, че компютърните модели всъщност са правилни.

“Тези реконструкции с дървесни пръстени ни позволяват да се върнем назад във времето и да получим представа за глобалните условия на засушаване в продължение на стотици години преди Индустриалната революция”, казва Кейт Марвел, научен сътрудник в Института за Земята и водещ автор на изследването. “В началото на 1900-те имало увеличени парникови газов. Но фактът, че сигналът е наистина ясен в моделите и очевиден в пръстените на дърветата, е доста невероятен. “

Засушаванията оставят пръстови отпечатъци.

Учените отдавна прогнозират, че с увеличаването на глобалното затопляне, някои региони по света, като югозападните щатина САЩ, ще станат по-сухи, докато други области ще станат по-влажни. Но междуправителствената експертна група по изменение на климата предупреди, че не може да се приписват конкретни дъждове или суши на човешката дейност.

Данните от дървесните пръстени, анализирани в проучването, открояват три периода през последните 120 години, в които човешкия отпечатък върху сушата и влагата е в различна степен очевиден. Първият, от 1900 до 1949 г., разкрива най-силния сигнал, отразяващ климатичните модели, показващи, че части от света се сушат, докато други региони, включително и зоните на Централна Азия, се движат в обратна посока.

Изследването се основават на серия от атласи за суша, съдържащи данни от дървесни пръстени от цял ​​свят през последните две хилядолетия. Атласите бяха събрани главно от Едуард Кук, учен в Земната обсерватория на Колумбийската „Ламонт-Дохърти“ и бащата на Бенджамин Кук, един от съавторите на изследването.