Древното изпитание на ориза

Изпитанието с ориз е божествен метод за доказване на вина, който е бил използван в древна Индия. Това изпитание предполага, че заподозрените дъвчат оризови зърна и след това ги изплюват. Състоянието на зърната се използва, за да се определи дали дадено лице е невинно или виновно за извършено престъпление. Странната част от всичко това е, че ефикасността на този метод всъщност е доказана, а науката зад него е обяснена.

Изпитанието с ориз се намира в Нарадасрми, която е част от Дхармашастра. Когато британците колонизирали Индия, Дхармашастра се е смятало за закон на земята на индусите в Индия и по този начин го свързвали с индуски закон. Този санскритски литературен жанр обаче се занимава не само с правна материя, но и с други аспекти, включително религия и етика. Дхармашастра съдържа стотици текстове, заедно с коментари и сведения. Нарадасрми е един от най-големите смрити на този корпус от древни текстове.

Стъпките на изпитанието с ориз

В Нарадасрми са дадени седем различни вида изпитания, едно от които е изпитанието с ориз. В текста се посочва, че изпитанието с ориз трябва да се използва само в случаи на кражба, а не за други видове престъпления. В текста се посочва също, че се използва само бял ориз. Засегнатият съдия трябвало да се е очистил преди да приложи това изпитание. После съдията поставя оризовите зърна в пръстен съд пред изображението на божеството на слънцето. След това съдът се пълни с вода, която се използва за измиване на образа на това божество и се оставя там за една нощ.

На следващия ден подсъдимият получава зърно от ориза, за ​​да го дъвче. Преди да предприеме изпитанието, ответникът е длъжен да пости и да се изкъпе. По време на изпитанието подсъдимият трябва да се изправи с лице към изток и сам да обяви обвинението. След като сдъвче ориза, подсъдимият изплюва зърната на лист от свещена смокиня (известна още като дървото бодхи). Ако това не е възможно, може да се използва листо от бреза. Ответникът се обявява за виновен, ако по зърната има кръв, ако му се наранят венците или ако крайниците му трепят по време на изпитанието.

Неотдавнашен случай на изпитанието с ориз

Въпреки че изпитанието с ориза датира от древни времена, то е било използвано дори и в по-ново време, както се вижда от една история, датираща от 19-ти век. Този инцидент е свързан с кражбата на златен часовник, принадлежащ на човек на име Джордж Кристиан, който живее с трима други мъже в Калкута. Четиримата мъже организирали вътрешен съд за разследване, но не успели да хванат виновника. Докато останалите мъже подозирали, че това е един от слугите на християнина, който стои зад престъплението, самият християнин отказвал да приеме идеята.

Във всеки случай, един от местните служители, работещ при мъжете предложил да поканят „професора по магия“, който работел за полицията в Калкута. Този „професор по магия“ се бил специализирал в улавянето на крадци чрез използване на изпитанието с ориз. Мъжете се съгласили и професорът, заедно с двама или трима полицаи, дошли в къщата. Вместо оризови зърна обаче те използвали оризово брашно, което изсипали в отворените уста на слугите. След това им наредили да дъвчат брашното и да го изплюят на парче бананово листо след пет минути.

Чрез това изпитание крадецът бил хванат. Както се очаквало, невинните служители нямали затруднения с това изпитание и успели да изплюят брашното след пет минути. Само Абдул, любимият слуга на християнина, се провалил и затова бил обявен за виновен. Абдул признал престъплението си и върнал часовника на Кристиан. След това той бил изправен пред вътрешен съд и осъден на 20 удара с ратанова пръчка, след което той отново влязъл в служба на господаря си.

Неспособността на Абдул да изплюе оризовото брашно се дължи на факта, че той е бил нервен по време на изпитанието, знаейки, че е виновен и че престъплението му скоро ще бъде разкрито. Поради този страх, слюнчените му жлези не са могли да произвеждат слюнка, която е била необходима за овлажняване на брашното, и това е взето като доказателство за неговата вина. Установено е, че когато човек се страхува, устата му пресъхва, тъй като страхът кара слюнчените жлези да спрат да отделят слюнка. Докато древните индианци може и да не са знаели за науката, която стои зад това явление, те трябва да са направили достатъчно наблюдения, за да осъзнаят самия феномен и затова са създали изпитанието с ориза, за да хващат крадци.

Превод – Нина Жишева