Момина кула /Kız kulesi /

Чуден град е Истанбул. Чуден е начинът, по който те грабва още като пристигнеш. Турците знаят как да посрещнат и омаят своите гости. За всекиго има по нещо, хотели по джоба на всеки, стоки, ресторанти…
Сред туристическите символи на града е т.нар. Момина кула /Kiz kulesi/
Тя е разположена в Азиатската част на Истанбул върху малък остров. В дългата си история някога, кулата е била фар, затвор, важен пост за наблюдение. Съществуват много легенди свързани с кулата, но ще се спра на две от най-известните.
Първата легенда разказва за юноша от митологията наречен Леандър и се влюбва в една жрица, живееща на острова. Тя нарушава обета си за безбрачие и всяка нощ се вижда с него. За да се види с красавицата, Леандър всяка нощ неуморно преплувал Дарданелите.Пред нищо не се спирал влюбеният младеж, а тя всяка нощ палела огън за да ориентира своя любим в тъмното. Една нощ, тя забравила да запали огъня, той не могъл да се ориентира и морето го погълнало. Отчаяна от загубата на любимия, тя се качила на върха на кулата и се хвърлила в морето.
Втората, турската легенда е далеч по-популярна като версия. Живеел някога един султан , на който му се родила чудно красива дъщеря. Малко след раждането ѝ предрекли, че момичето ще загине на 18 години. За да предпази чедото си, султанът наредил изграждането на тази кула насред морето за да я предпази. В деня, когато тя навършила пълнолетие, султанът ѝ изпратил вкусна кошница с плодове без да знае, че на дъното ѝ е е настанила отровна змия. Момичето загива на място. Кулата е наречена в нейна памет.
През 2000г. кулата претърпява сериозен ремонт и сега разполага с кафене и ресторант. От Юскудар и Кабаташ има корабчета, с които може да се достигне до острова. Ресторантът и кафето работят без почивен ден. Несравнимо е удоволствието да вечеряш насред морето обграден от бляскавите нощни светлини на Истанбул.
С историческото си минало и прекрасната си гледка, Момина кула е едно от задължителните места, които трябва да се посетят в Истанбул.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани