Предколумбовите цивилизации

Гватемала, 1963г.: След двадесет години търсения, археолозите откриват в самата джунгла грандиозни останки от най-стария град на маите Тикал. Над града се извисяват храмове-пирамиди, от които най-високата достига до 70м. Само жрецът е можел да се изкачва до светилището, символ на мощта на природните сили, които индианците са обожествявали, но също и емблема на една блестяща цивилизация.

Американският континент, открит от Христофор Колумб случайно през 1492г., е населен от многобройни народи. Колумб, който смята, че достигнал Индия по западния път, ги назовава Indios, индийци (индианци). Тези твърде разнообразни народности вероятно са дошли от Азия на много вълни през Беринговия проток, морски ръкав от 80 км между Сибир и Аляска. Този проток е лесен за преминаване: през зимата е замръзнал, а през лятото е достатъчно едно кану, каквито притежават и днес ексимосите. Най-голямата вълна може би датира отпреди 20,000 години. Други идват вероятно от полинезийските острови на далечния Южен Пасифик, откъдето са емигрирали на етапи с помощта на големи салове.

Те не познават нито колелото, нито коня, но някои притежават високо технологично равнище. Те са известни като предколумбовите цивилизации, т.е. съществували прези пристигането на Христофор Колумб и откриването им от европейците. Разнообразието им се обяснява с различната обкръжаваща среда: джунгла, пустиня, нагморска височина, студ, топлина… Три измежду тях (маи, ацтеки и инки) са особено силни развити и спечелват възхищението на conquistadores, испанските завоеватели от XVI век, които обаче ги разрушават…

Територията на маите покрива част от Централна Америка и полуостров Юкатан. Тя се намира около градове-държави (Тикал, Паленке…). Начело на всяка стои крал-божество, подпомаган от вицекрал, чиновници и воини. Кралят е от кастата на жреците, която монополизира властта и взима данъци от останалата част на обществото. Жреците извършват ритуали към божествата (Слънцето, Луната, Вятъра, Дъжда…), като принасят в жертва хора и животни. Маите не са завоеватели: те търсят само пленници за роби. През Х век един съседен народ, толтеките, се настанява в Юкатан и претопява маите. Но след бунт през 1450г. кралството им се разпокъсва и не устоява на испанските завоеватели.

Разположени в дъното на обществената стълбижа, под търговците, но над робите, селяните имат тежката задача да изхранват тези, които не произвеждат. Те живеят в гървени колиби, измазани с пръст и покрити с клонак, които образиват селища, отдалечени от града и прекрасните му паметници. Царевицата, основната им храна, вирее добре във влажния и топъл климат. Тя може да изхранва много хора, без да изисква многобройна работна ръка. Но тези, които не обработват земята, трябва да участват в големите строежи в градовете: храмове, гробници, светилища…