Защо определени звуци влудяват някои хора

Може ли привидно невинен звук като някой, който дъвче чипс от картофи, да влуди сърдечната ви честота и да побърка мозъка ви, сякаш сте попаднали в ситуация на живот и смърт?

За хората, които страдат от мизофония, това е възможно. Мизофонията е мистериозно състояние, характеризиращо се с изживяването на силни отрицателни емоции, често гняв и тревожност, в отговор на някои ежедневни звуци, които други хора издават, като например тананикане, дъвчене, писане и дори дишане. Състоянието наистина е сериозно

Някои хора се съмняват дали това наистина е разстройство. Казват:” Е, и аз се дразня, когато ходя на кино и някой яде чипс”, казва Дамиан Денис, професор по психиатрия в Амстердамския университет. “Има една важна разлика: тези пациенти наистина страдат. Виждали сме разводи, виждали сме хора да напускат работата си.” Липсата на информираност за състоянието дори е довела до това, че децата с мизофония са диагностицирани с много по-тежки разстройства като нарушение на вниманието и хиперактивност (ADHD) или аутизъм, споделя Денис.

Мизофонията е малко проучена и все още не е официално призната като психиатрично или неврологично състояние. Но някои психолози, които са видели интензивния дистрес, който определен шум причинява на своите пациенти, са убедени, че нещата трябва да се вземат на сериозно.

“На базата на изследванията и на базата на взаимодействията ми с пациенти, напълно съм убеден, че състоянието съществува”, каза Али Мату, асистент по медицинска психология в Columbia University Irving Medical Center в Ню Йорк. “Просто не съм съвсем сигурен какво е.”

Мозък, който е малко по-различен

Основният механизъм на мизофонията не е напълно известен, но учените подозират, че е причинена от начина, по който мозъците на някои хора обработват определени звуци и реагират на тях.

В ново проучване, публикувано на 17 май в списанието Scientific Reports, Денис и неговите колеги наблюдават мозъците на 21 души с мизофония и 23 здрави участници, докато гледат видеоклипове на следните действия: задействане на звуци, като мляскане с устни; неутрални събития, като човек, който медитира или груби сцени от филми.

Само мизофоничните клипове предизвикали различен отговор между двете групи. Когато гледали видео с мляскане на устни или тежко дишане, хората с мизофония изпитали силен гняв и отвращение, а сърдечният им ритъм скочил. Мозъчните им сканирания показали хиперактивация на мрежата за сливане, група от мозъчни области, които насочват вниманието ни към забележими неща в нашето обкръжение.

Констатациите на проучването съответстват на тези от проучване миналата година от друг екип, публикувано в списанието Current Biology. Това проучване установи, че при хора с мизофония, задействащите звуци изпращат мрежата на свръхвизия в свръхдвижение и активират мозъчни зони, отговорни за регулирането на страха и емоциите, както и формирането на дългосрочни спомени. Използвайки различни техники за изобразяване на мозъка, изследователите откриха, че връзките между тези области на мозъка са различни и понякога структурно по-здрави при хора с мизофония, отколкото са при широката публика.

Тези открития накараха учените да подозират, че мизофонията е причинена от различно окабеляване на мозъка, което го кара да възприема определени звуци като силно очевидни и да реагира с интензивна тревожност и дистрес. С други думи, този мозък реагира на звука от дъвчене по начин, който е по-подходящ за реагиране на лъвски рев.

Превод – Нина Жишева