Животът на една зебра

Зебрите и полудивите коне имат близък социален живот. Живеят на семейства, образувани от жребец, 3-4 женски и малките им до 2 години. С добро обоняние и отлично зрение, те общуват чрез движения на ушите. За да се одорми хергеле, един мъжкар, чиято главна роля е да защитава групата си, трябва да образува харем. Той се сдобива с женски в свирепи битки със съперниците си. Ухапвания и ритници могат да причинят зловещи рани, а при конете – и смъртта на една от биещите се. Зебрите не са толкова свирепи. Победител не е винаги най-силният, а най-бързият и ловкият.

След като стадото е образувано, женските остават заедно, дори когато един млад мъжкар замести стария. Към 2-годишна възраст, още младите жребци напускат семейството и образуват мъжкарски хергелета. Две-три години остават заедно, като се учат в приятелски схватки да се бият с бъдещите си противници. Младата женска също следва по свое желание избраното семейство или чужд на групата й жребец.

Размножаването става през пролетта. След 11 месеца бременност, женската ражда конче, което се изправя на крака около 20 минути след раждането си.

С бялата си козина и черни райета, която й позволява да се крие в африканската савана, забрата е единственият див представител на конете от Кения до Южна Африка. Някои раси обаче са изчезнали, избити през 1883 и 1910г. В резерватите на Южна Африка живее и дребната планинска зебра. Зебрата на Греви се среща в Етиопия, Сомалия и Северна Кения. Тя се е приспособила към полупустинната среда и издържа на горещина и суша. Тъй като храната е оскъдна, тя не образува семейства. След чифтосването, мъжкият и женската се разделят. Обект на лов заради красивата си кожи, днес този вид е защитен.

Докато при конете жребецът води стадото, зебрата оставя женската да води хергелето към по-добри пасища и водоизточници. Истински часовой, мъжкият стои настрана и наблюдава, за да се намеси по-успешно в случай на опасност. Ако хищнижите се доближат много до стадото, той предупреждава останалите с ръмжене. Докато групата се спасява с бягство, той остава назад за да хапе закъсняващите. Но ако някое младо животно е застрашено, възрастните не се колебаят да нападнат хищниците. Зебрата умее да се защитава с копитата си.