Защо копираме природата?
20/10/2018През 1989 година с японският влак-стрела имало проблем. Бил е много бърз, което принципно не е лошо, но всеки път, в който излизал от тунел бил изключително шумен. Буквално се е получавал звуков удар заради силното изтласкване на въздуха около влака. Звукът ехтял около 400 метра, а в гъсто населеният град това се превърнало в огромен проблем.
Събрали са инженери, за да измислят по-тих вариант. Имали предимство – управителя на екипа обожавал да гледа птици. Отделните компоненти на новия влак били базирани точно на тези животинки. Използвайки моделите на перата на бухали и гладкото тяло на пингвините успели да създадат частите по начин, по които да намалят звукът и да направят движението плавно. Най-очевидния компонент обаче е клюнът на синьото рибарче. Управителя представил варианти за предницата на влака базирани на различни клюнове на птици. Експериментирали са с вода – който клюн направи по-малко плисък би бил по-ефективен и на големия мащаб. Новият влак бил 10% по-бърз, използвал 15% по-малко енергия и се движил под приемливите децибели за жилищни места.
Съществува име за подобен вид дизайн – биомимикрия. Тази дума буквално означава копиране на биологията. Чрез изучване на съществуващи неща и механики в природата, можем да научим изключително много, което ще ни помогне да напреднем бързо в изграждането и създаването на новости.
Много от изобретателите събират, наблюдават и анализират работата на другите. Те се вдъхновяват един от друг и разработват и подобряват своите идеи. Учените имат съвет към тях: да инвестират и поканват биолози в техните проекти. Те биха им помогнали да подобрят своята идея като прекопират формата или повърхността на нещо изключително потребно и практично, което служи на животните в природата. Например боя за сграда, която като изсъхне ще получи същата структура като тази на самопочистващите се листа. Листата на лотоса са перфектният екземпляр – притежават подутини, между които се събира мръсотия и когато вали, водата не засяда в тях, а събира боклука и го измива.
Не трябва да подценяваме природата. Тя функционира от много по-дълго от нас и реално ние нямаше да сме тук ако тя не можеше да се справи с каквото и да е явление. Така че вероятно е време да се загледаме по-дълбоко в природните механизми и да се поучим от тях.
Автор: Мартина С. Попова