Репотацията на хуните

Около 370 г. хуните превзели голяма част от Западна Европа, завладявайки германски племена и лишавайки други от земеделската им територия. Но заслужава ли този номадски народ тази зловеща репутация?

На този въпрос е трудно да се отговори. Хуните “остават дълбоко загадъчни”, пише историкът Питър Хедър, отчасти поради липсата на писмена история и неясния им произход. Смята се, че номадските хора са дошли от това, което е сега Казахстан, и са преминали през източните степи след около 350 г. н.е., трети и началото на втори век пр.н.е. Докато хуните се движели по Черноморието, те нападнали тези по пътя си. Тези хора – вандали, вестготи, готи и други групи – избягали към Рим. Тези миграции дестабилизирали Римската империя и помогнали на хуните да придобият убийствена репутация.

Най-известният им водач, хунът Атила, затвърдил това възприятие. Между 440 и 453 г. н.е., той води хунски орди в голяма част от Европа, включително Галия (съвременна Франция). По пътя придобива репутация в историческите разкази като „бич Божий“, чиито хора са извършвали неописуеми терористични действия, когато навлизат на нова територия.

Но археологическият запис разказва друга история. През 2017 г. например археологът Сюзън Хакенбек анализира хунски кости, погребани в Панония, бивша римска област в сегашна Унгария. Изотопният анализ показа, че хуните съществуват съвместно и провеждат културен обмен с римляни. Хунската история „не е била непременно история на конфликти, а повече история на трансграничния обмен, трансграничната адаптивност“, казва Хакенбек пред Washington Post през 2017 г.

Хунът Атила никога не нахлул в самия Рим, а империята му се разпаднала около 469 г. пр. н. е. Въпреки това варварската репутация на неговия народ е издържала. Гръцкият историк Йорданес, пишещ през шести век пр. н. е., ги наричал „коварно племе“. Съвременните историци обаче смятат, че те са изиграли по-малко пряка роля за разпадането на Рим и че присъщата нестабилност на империята я оставя уязвима за варварски нашествия.

Страшната репутация на хуните също играе роля в съвременния конфликт. След като германският император Вилхелм II насърчава войниците си да бъдат толкова безпощадни, колкото хуните по време на реч през 1900 г., терминът се свързва с Германия. По време на Първата световна война „хунът“ се използва широко като епитет към германците. Днес той все още предполага варварски хора.