Някои от най-старите запазени книги
29/10/2018текстът е направен по авторски текст на Simon Leser, UK Literary Editor
Въпреки че звучи успокояващо да си мислим, че литературата се появява заедно с езика или, че започва да се записва от момента, в която се появи писмеността, все още не можем да бъде напълно сигурни в това. Известно е, че най-старите записани документи, са иранските текстове от преди 5000 години, на които са записани данни за частна собственост и че първите документи са записани в Египет няколко века по-късно. По-долу са представени някои от най-известните, ухаещи на древност книги, които все още съществуват.
Диамантената Сутра, 11 май 868
Точността, с която е отпечатана книгата, се свежда до факта, че тя ни дава датата на “публикуване” – единственият такъв случай в този списък (според Британската библиотека, където сега се намира, най-ранният пример за датирана отпечатана книга в света). Китайската версия на ключов текст в будистката традиция Махаяна, тази диамантена сутра – намерена сред други ръкописи в пещера в Дунхуан – е била отпечатана от дървени блокове върху свитък, дълъг над 5 метра.
Codex Parisino-Petropolitanus, 7-8 век
Един от най-старите ръкописи на Корана в света, кодексът се е намирал в джамията на Амр ибн ал-Ас в Египет до наполеоновата експедиция от 1798 г., когато няколко книги са върнати в Париж. Целият текст включва малко по-малко от половината от Корана и е произведен от петима писатели в скрипта на Хиджис. По-голямата част от кодекса се съхраняват в Националната библиотека на Франция в Париж, а по-малките части са в Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург, Ватиканската библиотека и в колекцията “Халили” в Лондон.
Codex Sinaiticus
Иначе известна като Синайската Библия, Codex Sinaiticus, заедно Codex Vaticanus (който датира от около същото време), е най-важният ресурс, използван за установяване на състава на оригиналната християнска Библия. Около половината от Стария Завет е запазен, заедно с пълния текст на Новия завет и други деутероканонични и неканонични творби (като например Пастирът на Херма). Книгата е написана на гръцки език в края на царуването на Константин Велики, съставена във форма книга ин куатро и е открит през 1761 г. в манастира “Св. Катрин” в Египет. По-голямата част от Кодекса сега се намират в Британската библиотека в Лондон, докато Codex Vaticanus се съхранява, както подсказва името, във Ватикана.