Надгробните костенурки на Китай – част I

Най-голямата еднофамилна гробница в света се намира в гора в Чифу, град на около 300 мили южно от Пекин. Гробището на Конфуций служи като последно място за почивка на почитания мъдрец, заедно с повече от 100 000 от неговите потомци от близо 80 поколения. Каменните плочи маркират много гробове и макар че повечето са обикновени плочи, някои от тях са издигнати в средата и са изваяни така че да приличат на костенурки.

Тези скулптурни стели – свободни изправени каменни плочи, които носят информация, не са уникални за Чифу. Паметници, положени върху костенурки, могат да бъдат намерени в цяла Източна Азия, въпреки че в началото са древни китайски погребални маркери, най-изявени в Китай. Докато някои стоят непосредствено над отделните останки, други са разположени близо до гробище. В императорските мавзолеи, например, погребалните плочи често се помещават в отделни павилиони, споделя Джей Су, директор на Музея за азиатски изкуства в Сан Франциско. Той добавя, че хората, които могат да си позволят подобни изваяни маркери, обикновено са високопоставени служители и членове на елита, а техните плочи разказват блестящите им биографии, възхваляват постиженията им.

Добавянето на костенурката служи за подчертаване на добротата на мъртвите. Според китайската култура благи същества, които символизират дълголетието, костенурките доказват, че човек е толкова добродетелен, че духът му може да живее вечно. Също така на костенурките се е гледало като на мощни същества, които могат да носят тежки товари – един мит твърди, че огромна морска костенурка, известна като Ao, поддържа Земята на гърба си.

Китайските майстори обаче не дялат подобни надгробни плочи преди Златната епоха на китайската култура. “Костенурките, които носят плочите, се появяват за първи път в династията Хан – време, когато китайската култура, каквато я познаваме, става официална”, разказва Су. “Употребата им също става по-разнообразна, защото е можело да бъдат използвани за всякакви цели. Но са се превърнали в плочи, които са носели информация за биографията, така че потомците да могат да си спомнят великите дела на прадедите и да им отдават почит.“

Също така плочи върху корубата на костенурка са били изработвани и като маркери за отбелязване на забележителности, от храмове до паркове, с написани на тях хроника за произхода и историята на всяко място. Най-ранните фигури имат закръглени, доброжелателни лица, протегнати към небето, сякаш за да поздравят всички посетители. Но по-късно корубите получават проточени драконови глави, някои имат отворени уста, за да демонстрират челюсти със зъби.