Животинските мустаци

16/11/2018 Off By martha

Чуди ли сте се каква е разликата между човешките и животинските мустаци?

Хората, които имат изобилие от косми по лицето ще ви кажат, че те не изпълняват никаква функция. Просто изглеждат готино. Но животинските мустаци са много по-специални. Те помагат на животните да ловуват, да усещат посоката на вятъра и да се ориентират в тъмното. Те са толкова полезни, че почти всички бозайници ги имат. Не сме просто изключение.

Животинските мустаци са подобни на нормалната коса, направени са от същия протеин, но те са по-дебели и по-твърди и израстват от напълно различни фоликули. Вътре в кожата са заобградени от кръв и са свързани с нерви. Учените казват, че кръвта увеличава вибрацията на движение на косъма и ги прави изключително чувствителни. Нервите, закачени за тях отиват право към мозъка. Има цяла част от мозъка на животните, която е специфично за обработването на информацията изпратена по мустаците.

Дългите косми, които нормално наричаме мустаци могат да се движат доброволно. Но заедно с тях има и по-мънички косъмчета, които също се считат за мустаци. Много животни като например мишките имат и двете и се счита, че дългите биват използвани за навигация, а късите – за разпознаване на обекти.

Ако можехме да си мърдаме човешките мустаци щяхме да получим огромно количество информация за обиколния ни свят. Представете си да виждате, само че с косата си. Пример за това е когато мишка бива поставена в напълно непознато за нея пространство, тя ще се движи бавничко като бързо мърда мустаците си навсякъде. Ако познава пространството ще направи обратното. Когато мишка се интересува от нещо, например храна, ще почнат да мърдат мустаците си бързо за да получат „по-чиста“ резолюция на обекта.

Щом за толкова полезни, защо и ние нямаме?

Вероятно нашите предшественици са имали такива по някое време. Вероятно заради еволюцията на мозъците ни и сетивата ни, те са станали напълно излишни. В природата когато една функция не бъде използвана за продължителен период от време, индивидът спира да има възможността да я извършва, а тялото мутира спрямо новите изисквания. Модерния човек се справя достатъчно добре и без тях, за това може би не ни и трябват.