Призрачният остров Хашима – Част Втора

През месец януари 1974 г. Митсубиши затваря мините на Хашима завинаги.
Разбира се, когато операциите за добив приключват, хората изоставят острова. Само за три месеца островът се обезлюдява напълно. Когато никой не остава да поддържа структурите, много от тях се сриват, разпадат и превръщат в развалини с течение на времето.

Но дори след като броят на населението пада до нулата, Митсубиши запазва собствеността си върху острова. Но в началото на 2000-та година компанията прехвърля собствеността си на град Такашима, който е в близост до острова.

След възстановяването на срутените защитни морски стени островът и необезпокояваните му жилищни комплекси се отварят за туристи през 2009 г. Уникалната застройка на острова, особено гъстотата на натъпканите сгради, които са претърпели атмосферни влияния от корозивна морска вода, го превръщат в място, което си заслужава да бъде видяно и изучавано.

Независимо от процъфтяващия туристически бизнес и филмови изяви, голяма част от острова остава извън граници за посетителите, поради огромните инвестиции, необходими за гарантиране на безопасността на старите сгради, както и каквито и да било реновации, в крайна сметка биха застрашили историческото състояние на местността.

Ужасните преживявания на работниците добавят съвсем различен вид на острова Хашима. След като Япония е колонизирала Корея и е нахлула в Китай, през 30-те и 40-те години на миналия век, тя използва стотици хора които да работят в мините.

Бивши работници разказват за времето си с мрачни детайли, описващи условията като мъчителни. Времето е било влажно и горещо, а храната оскъдна. Ако се отпуснат, то те търпят тежки наказания. Местните записи посочват, че от средата на 20-те до средата на 40-те години на острова са починали над 130 души от корейски и китайски произход.

Докато първоначалната информация, която е трябвало да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО за острова като обект на световно наследство, обхваща само индустриализиращите подвизи на острова от 50-те години, никъде не се споменава за корейските и китайски работници.

Поради асоциацията на остров Хашима с практики на принудителен труд , Южна Корея официално възразява срещу кандидатурата за признаване на острова като световно наследство.

На срещата на ЮНЕСКО през юли 2015 г. посланикът на Япония, Куни Сато, заявява, че “голям брой корейци и други” са “принудени да работят при тежки условия през 40-те години на миналия век”, и че ще бъде създаден информационен център, обясняващ историята и обстоятелствата на работниците в Хашима.

След това Южна Корея оттегля опозицията си и впоследствие мястото бива одобрено за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Историята, заградена зад бетонните стени на остров Хашима, е много неща: богата, сложна и опустошителна.