Пещерата изолирана за 5 милиона години

Странни неща могат да се случат в пещерите. Особено тези, които са били изолирани от света за определено време. От редки кристали до невиждани бактерии или ята от прилепи, откриването на нова пещера е винаги вълнуващо.

През 1986г. група учени в Румъния са търсели добро място за да построят геотермална централа, когато случайно открили една от най-странните пещери. Това, което намерили е било „капсула на времето“. В пещерата, наречена Мовила, живеят организми изолирани от всичко в продължение на милиони години. Намира се на повече от 20 метра под земята. Пещерата е абсолютно тъмна, топла и пълна с токсични газове. На дъното има езеро, за което казват че вони на изгорена гума и развалени яйца.

Освен шахтата, която учените са пробили до нея, пещерата е затворена от всички страни. Смятат, че е била изолирана за поне 5 и половина милиона години до наши дни. Благодарение на дебелите слоеве глина нищо не може да проникне в пещерата, дори светлина и вода. Там са се формирали някой изключителни интересни бактерии. Повърхността на езерото е покрито с хартиеноподобен слой от бактерии, които са създали уникална еко система. Те могат да превръщат въглеродният диоксид заедно с някаква част от енергията си в храна. Въздухът там има около 100 пъти повече въглероден диоксид от този. който ние дишаме. Организмите буквално използват токсичните реакции, които се случват в пещерата за да се хранят. По-големите организми, като паяци и стоножки се хранят с тях.

Малките бактерии са създали единствена по рода си еко система, но в същото време са оформили и пещерата. Токсичните реакции, които се случват ерозират варовика, което прави пространството по-голямо и произвежда повече въглероден диоксид, за да може целия процес да се повтаря.

Пещерата Мовила е Румъния е единственото такова място, за което знаем. Това обаче се отнася за земята. В дълбините на океаните съществуват организми и еко системи, които вероятно са също толкова чудновати и различни, но все още нямаме възможност да достигнем до тях.

Автор: Мартина С. Попова