‘Що дири Хера в трамвая?

‘Неведоми са трамвайните пътища.

Срещаш какви ли не хора. Това, че пенсионерите са агресивни ги разбирам донякъде. Живеят на ръба хората, след цял живот дисциплина и неуморен труд. Трамваите по принцип са пълни с тъжни, уморени, разочаровани или гневни хора. Рядко весели и ведри. Обаче тази жена, за която ще ви разкажа сега, си беше зла, пичове. Откровено зла. Обикновено, ако някой набеждава жена в мое присъствие, се втурвам бясно да я защитавам от солидарност някаква, но тази жена ме накара да се замисля, че вероятно мъжете имат причини да наричат някои жени с епитети на студенокръвни. И да, ако си говориш в трамвая по телефона, етично се съгласяваш всички да ти слушат разговора… Качва се въпросната и първо ме удря челно, леденият ѝ поглед. Толкова неестествено сини, бледи и хладни са очите ѝ, толкова празно гледаt, че в първият миг я взех за луда. После видях, че има слушалка в едното ухо и очевидно говори  с “милото”.

Говори нещо, цупи се. Ама не като сърдита жена. Гневи се като богинята Хера, дето превърнала едно лекомислено момиче в крава с един замах…

-Не се казва Блю-туд, а блу-туд- изстрелва Хера в телефона…. Става ми смешно колко дребнав може да е един човек, да се изнервя на някого, само защото…

В този момент, една баба отива до ватмана и му изкрещява, че ще оглушее от тези пискливи звуци, които издава трамвая и онзи да направел нещо… Съответно ватманът не ѝ остава длъжен, обяснява ѝ, че било от вентилацията, а целият трамвай, се подхилва деликатно. Погледът ми среща синята мълния, още докато бях усмихната и застива на милисекундата. Ако бяхме в някаква анимация, щях да се превърна в ледена фигура и да се строша на малки ледени блокчета, а бясната катерица, дето си търси лешника щеше да си сипе едно в моя памет.

Гледа ме Хера зло, сякаш аз не мога да казвам „блу-туд”… Аз в такива ситуации се забавлявам, ако и да не ми личи… Синът ми я ритна веднъж докато подскача в еуфорията си, че се вози в трамвай. Възможно ли е? Започнах да си мисля, че в края на деня, може би има някакво право женицата да е изнервена. Какво сега?!? Да, няма да се прави на любезна, само защото плаши околните с излъчването си на ледена кралица?!? В този миг тя казва:

– Аз рано или късно, ще си дойда на Дания…

А, ето къде бил ключът за бараката. То милото ѝ било в Дания, тя по някакви причини се вози в трамвая в София… и довечера няма кого да остави на сухо, ‘щото не може да казва блю-туд… или блу-туд…офф.  Как беше… тази жена съвсем ме обърка…

Съжалявам, че не можах да ви я снимам. Аз може и да ви правя впечатление на смела жена, но… това е една илюзия.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани