От кал да е, Иван да е!!!

По някаква случайност или не (аз не вярвам, че нещата са случайни) и моят син е малко Иван (Иван-Александър)… В началото се бунтувах, защото ми се струваше много скучно, но пък дядо му Иван, на когото е кръстен е страхотен, умен, доблестен и много добър човек. Изведнъж осъзнах, че нямам нищо против синът ми да прилича на него. В мига, в който приех фактите, вече се гордея, че и в моята къща има един Иван. От името Иван лъха мъжко достойнство и сила и смятам, че всеки един познава поне един Иван и може да го потвърди. Днес всеки Иван има празник!!! Ето и малко факти.

Иван (от старобългарски означава„Бог е милостив“, от иврит: “Божа благодат”

Ивановден е един от най-големите празници в началото на годината.

На 7-и януари, православната църква почита Йоан Кръстител, а в празничната обредност се преплитат христянство и езичество: зимният Свети Йоан е кръстник на Христос и затова в традиционната представа на българина той става покровител на кумството и на побратимството.

Името Иван е славянската форма на Йоан и е най-популярното име в християнския свят. В България Иван далеч не е просто само име, а титла и призвание.

Израснал в Юдея и Галилея, където се прочул като проповедник. Убеден бил в мисията си да подготви пътя за идването на Месията и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Те му вярвали и му позволявали да ги кръщава. Говорели, че е дошъл нов пророк или че е самият Месия. Затова е наречен Предтеча – пръв вестител, предшественик. Йоан постоянно напомнял, че ще дойде истинският Месия, който не ще кръщава с вода като него, а с Божи Дух и с огън.

На Ивановден продължават обичаите свързани с чудодейната сила на водата.

На Ивановден обредното къпане продължава, като се разширява кръга на окъпаните. Навсякъде се прави ритуалното къпане на младоженците-едногодишници, което по традиция се извършва от кума или девера. Окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Ходи се при кумовете, но не с празни ръце, а с кравай, месо и вино. В Южна България на обща трапеза сядат побратимите и посестримите.

Понеже Йордановден е сложил краят на кукерските игри, на същия ден, всички участници в тях задължително трябва да бъдат поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.

Колко са ни красиви обичаите. Редно е да ги помним и предаваме нататък.

Да са живи и здрави именяците, да им се случи всичко онова, което ще ги усмихва и да пребъде името им!!!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани