Аз НЕ СТРАДАМ ОТ ДИАБЕТ-2-а част

Въпреки пълният списък на тези симптоми в продължение на 2 седмици, отлагах ходенето на лекар. После по стечение на обстоятелствата, в спешното на Велико- Търновската болница ми разказаха играта, но това е дълга тема за предумишлените убийства в България. Останаха безнаказани както се досещате. Засега.
Да започнем с основното. Стойностите на кръвната захар при здрав човек варират от 4 до 6 единици! Ако спадне под 4 се появяват симптоми като глад, треперене, гадене, прималяване, нарушения в речта, световъртеж, загуба на ориентация, липса на спомени. Казвам ви го в прав текст- ако спадне под нулата и няма кой да ви свести наоколо, може и да не може да ви събудят. Признавам , че е голям адреналин да лавирам всеки ден между живота и смъртта…Нарича се хипоглекимия и за лакомник като мен е чудесно оправдание да хапвам и пия забранени неща като газирано, банани и дори сладолед и бисквити…Това последното се нарича черен хумор и не е качество, с което се гордея.
Лошата новина в цялата работа е, че високата захар нЕма симптоми. Диабетици с опит и лекарите твърдят, че с времето се научаваш да ги разпознаваш, но е индивидуално. Има хора, които колабират при кр. захар: 18, но аз съм някакво рядко извънземно и след 32.5 легално измерена стойност в спешното, плюс 2 банки с глюкоза, подарени ми от сърце венозно от гореспоменатата болница стоях в хотелската стая и редактирах един сценарий с най-добрият ми приятел…Кой сега е желязната лейди, питам, а?!?
Лекарите твърдят, че дори при здрав човек след хранене е нормално леко да се повишат стойностите, но в последствие се балансирали. Аз не съм здрав човек и не съм наясно. Тези от вас, които все още са да се замислят малко. Казано на разбираем език- инсулинът е хормонът, който служи като ключ и отключва клетките разграждащи въглехидратите за да ги усвоят. И ако обичате въобще не си въобразявайте, че само захарните изделия са въглехидрати…За сведение, захар има дори в луканката…В тестените изделия, в плодовете има плодова захар, в бобовите, картофите, морковите…списъкът е дълъг и не винаги е упоменато в етикетите…
Диабетик като мен, чийто панкреас се е шашнал съвсем и вече НЕ произвежда инсулин няма шанс да ги разгради от само себе си освен ако не овладее някоя древна магия по темата… За капак, ако забавя хранене и подаване на въглехидрати преди пиковото действие на инсулина (различно е за различните видове инсулин) пак се получава криза от ниска захар … Така, че все още се уча как да балансирам и компенсирам усвояването на въглехидратите чрез външно набавяне на инсулин (дааа, чрез инжекции наречени с нежното име „писалки”, найс а…голяма забава) .
За „изгарянето” на въглехидратите , помага също и физиологично натоварване- аз предпочитам ходене пеш , танци и още нещо 😉 Действа със сигурност. Слушайте малко какво ви пее радиото…
С ръка на сърцето ви признавам, че през годините доста често съм получавала симптомите на хипоглекимия, но нито съм разбирала, нито съм обръщала внимание. С болка установявам, че огромен брой жени, уж здрави жени в обкръжението ми, получават същите тревожни сигнали, но познайте от третият път дали правят нещо по въпроса…Най-често им прималява, защото са пропуснали да хапнат.
Хора…знам, че никой не ви е учил в училище, че здравето е най-важното, знам, че личните лекари сигурно ще ви правят фасони за направленията, че сигурно сте много заети, че ви се струва досадно, че сте застраховани…Колко по-лесно би било, ако поне веднъж в годината си правите профилактичен преглед на кръвната захар. Нарича се „профил” и има няколко варианта. Дори има опция изобщо да не се лежи в болницата. Правят ви нещо, което се казва обременяване с глюкоза. Би трябвало във всяка лаборатория и болница да го правят. Елементарно е. А ако всички ви откажат, обадете ми се…аз ще ви премеря захарта…Ще ви я премеря с глюкомер. Но едно убождане няма да ви даде пълна картина какво се случва в организма ви…
Ако ви се струвам досадна- купете си глюкомер, не струва много. Лентичките за него излизат доста по-скъпо. Болката е почти никаква. За да стане ясно- коламаската боли около 50 пъти в повече…не се шегувам.
Като последствие, аз с училищен прякор- Таз, всеядното чудовище, сега изпадам в страшни размисли и дилема дори пред най-обикновената вафла, пред най-кирливото мъфинче…Умолявам ви. Не стигайте до моята и на огромният брой диабетици ситуация и реалност.
Статистиката не е страшна. Тя е ужасяваща…
И ако всичко написано и споделено до тук не ви уплаши и стигнахте до тук като за завършек ви казвам- аз не страдам от диабет. Той страда, че си позволявам непозволените неща и си ме наказва…по свой си начин!!!

източник снимка: google

автор: Тезджан Ферад- Джани