Безценният дар от Индия за света – Нулата!
29/01/2019В Гвалиор, гъсто населен град в центъра на Индия, се издига крепост от 8-ми век, кацнала върху платото в сърцето на града. Форт Гвалиор е една от най-големите крепости в Индия; но, ако погледнете сред извисяващите се кули, увенчани с куполи, сложни дърворезби и колоритни стенописи, ще откриете малък храм от 9-ти век, издълбан в твърдата му скална стена.
Тук започва нулата
Храмът Чатурбудж е много подобен на много други древни храмове в Индия – с изключение на това, че тук започва нулата. Той е известен с това, че е най-старият пример за нула като писмена цифра: в стената на храма е издълбан надпис от 9-ти век, който включва ясно видимото число „270“.
Изобретяването на нулата е изключително значимо математическо развитие, което е фундаментално за смятане, което прави физиката, инженерната наука и голяма част от съвременните технологии възможни. Но какво е това за индийската култура, която е довела до това толкова важно за съвременната Индия и съвременния свят творение?
Нищо от нищото
В представяне на TED известният индийски митолог Девдут Патанайк разказва историята за посещението на Александър Велики в Индия. Световният завоевател очевидно се е срещнал с това, което той нарича „гимнософист“ – гол, мъдър човек, може би йога – седнал върху скала и гледащ към небето, и го попитал: „Какво правиш?“ „Преживявам нищото. Ти какво правиш?“ отговорил гимнософистът.
Историята се е случила много преди тази първа нула да е била вписана в стената на храма на Гвалиор, но гимнософистът, медитиращ върху нищото, всъщност има връзка с изобретението на цифрата. Индийците, за разлика от хората от много други култури, вече били философски отворени за концепцията за нищото. Системи като йога са разработени, за да насърчат медитацията и изпразването на ума, докато и будистката и индуската религии приемат концепцията за нищото като част от тяхното учение.
Д-р Питър Гобетс, секретар на нидерландската фондация ZerOrigIndia, или Zero Project, който изследва произхода на нулевата цифра, споменава в статия за изобретяването на нула, че “Математическа нула (” shunya “на санскрит) възникна от съвременната философия на пустотата или Шунята – будистка доктрина за изпразване на ума от впечатления и мисли”.
В допълнение, нацията отдавна се е забавлявала със сложна математика. Ранните индийски математици били обсебени от гигантските числа, които се смятат добре в трилиони, докато древните гърци са спрели на около 10 000. Те също имали различни видове схващания за безкрайността.
Индуските астрономи и математици Арябхата, роден през 476 г., и Брахмагупта, роден през 598 г., се смятат за първите, които формално са описали системата на стойността на съвременната роля на заместител и сегашните правила за нулевия символ. Въпреки че Гвалиор отдавна е бил смятан за място на първата поява на нула като кръг, древен индийски свитък, наречен ръкописът Bhakshali, показва символа като заместител и наскоро е бил определен от 3-ти или 4-ти век посредством въглероден анализ. Сега се счита за най-ранно регистрираната поява на нулата.
Маркус ду Сутой, професор по математика в Оксфордския университет, цитиран на уебсайта на университета, казва: „Създаването на нула като самостоятелно число, което се е развило от символа на заместител в ръкописа на Бахшали, е един от най-големите пробиви в историята на математиката. Сега знаем, че още в 3-ти век математиците в Индия са посели семето на идеята, която по-късно ще бъде толкова фундаментална за модерния свят. Резултатите показват колко жива е била математика в индийския субконтинент от векове.“
Но също толкова интересни са причините защо нулата не е била развита другаде по света. Въпреки че маите и вавилонците (и много други цивилизации) имат концепция за нула като заместител, не е известна идеята за цифра, която да се използва в математиката никъде другаде. Една от теориите е, че някои култури са имали отрицателен възглед за понятието за нищо. Например, в началото на християнството в Европа християнските лидери са забранявали употребата на нулата, тъй като Бог е във всичко, следователно символ, който не представлява нищо, трябвало да бъде сатанински.
Така че може би има нещо, което свързва тези идеи с духовната мъдрост на Индия. Нещо, което е довело до медитацията и изобретяването на нула.
Докато пътувате от международното летище Kempegowda на Бенгалуру, към центъра на града, на около 37 километра, ще бъдете посрещнати от много големи знаци, заседнали донякъде в странната някак си селска среда на Индия. Те представят имената на новите богове на съвременната Индия, компаниите начело на цифровата революция. Intel, Google, Apple, Oracle, Microsoft, Adobe, Samsung и Amazon имат офиси в Бангалор, заедно с местни герои като Infosys и Wipro
Това са първите признаци на трансформациял Преди ИТ индустрията да дойде в Бангалор, той се наричаше Бангалор и беше известен като Градът градина. Сега е Бенгалуру и е известен като Силиконовата долина на Индия.
Това, което през 70-те години започна като единен индустриален парк, Electronic City, за разширяване на електронната индустрия в щата Карнатака, проправи пътя за днешния бум. Сега градът се гордее с много ИТ паркове и е дом на около 40% от ИТ индустрията на страната. Бенгалуру може дори да надмине Силиконовата долина, с прогнози, че до 2020 може да стане най-големият ИТ център на Земята, с два милиона ИТ специалисти, шест милиона косвени ИТ работни места и 80 милиарда долара за ИТ износ.
Превод от английски – Нина Жишева