Теодора – как една проститутка става императрица

Историята на Теодора е класически пример за издигането от калта до богатство, тъй като се смята, че тя започнала живота си в най-ниския клас византийско общество, но е станала една от най-могъщите жени в историята на цивилизацията. Теодора става императрица на Византийската империя през 6 век. Тя е съпруга на император Юстиниан I, един от най-забележителните византийски владетели. Като императрица Теодора използва позицията и влиянието си, за да въведе реформи в империята, по-специално тези, които издигат статута на жените.

Тайната история на Теодора

Теодора е родена около 497 г. сл. Хр. Малко се знае за ранния й живот. Според тайната история на Прокопий бащата на бъдещата византийска императрица е Акасий, пазител на мечката на хиподрума в Константинопол. Прокопий продължава да разкрива, че от ранна възраст Теодора е работила като актриса и проститутка, професии, които не се смятали за почтени в тогавашното византийско общество.

На 16-годишна възраст Теодора заминава за Северна Африка като компаньонка и остава там през следващите четири години. На връщане в Константинопол, Теодора спира в Александрия, където приема монофизитизъма – неортодоксален клон на християнството. Това кара Теодора да промени напълни и начина си на живот и да се върне в столицата като съвсем различен човек

Почитта към императорската наследничка

Теодора хваща окото на Юстиниан, който служи при чичо му, император Юстин I. Юстиниан е привлечен от интелигентността и красотата на Теодора и я прави своя любовница, след което се жени за нея. Поради лошата слава на Теодора се наложило да се приеме специално законодателство, за да се пренебрегне един стар римски закон, който забранява на мъже със сенаторски или по-висок ранг да се обвързват с актриси.

През 527 г. Юстин умира и бива наследен от Юстиниан. Въпреки че никога не е била регент на Юстиниан, Теодора е оказала толкова голямо влияние върху управлението на империята, че мнозина са я смятали за съуправител на Юстиниан във всичко.

Родена за владетелка

Един от най-добрите примери за способностите на Теодора като владетелка може да се види в начина, по който тя се справя с бунтовете на Ника. През януари 532 г., привърженици на Зелените и Сините, популярните групи състезатели с колесници в Константинопол, се обединяват на бунт срещу Юстиниан. Императорът бил посъветван от служителите си да избягат от столицата. Теодора, от друга страна обаче, съветва съпруга си да остане и да спаси своята империята си. Тя изрича една бурна реч пред императора и неговите съветници, убеждавайки ги да останат. Императорът заповядал на войските си да потушат въстанието със сила. Водени от генерал Велизарий, войниците на Юстиниан примамват бунтовниците в Хиподрума и там ги посичат до крак.

Въстанието Ника предизвиква много разрушения в града, което дава възможност на Юстиниан и Теодора да го възстановят. Имперската програма за възстановяване превръща Константинопол в един от най-красивите градове в света по онова време. Най-емблематичното постижение на тази програма за възстановяване е  църквата Света София. По време на бунтовете Ника църквата е била разрушена, а Юстиниан построява на нейно място нова (трета и настояща структура).

Защитничка на човешките права

Теодора въвежда и редица реформи, които могат да бъдат описани като изпреварили времето си. Например, тя успява да сложи край на преследването на монофизитите през 553 г. сл. Хр. Редица реформи на Теодора са насочени към благосъстоянието на жените. Например тя приема закони, позволяващи на жените да притежават и наследяват имущество; закони, които предоставят на жените повече права за развод и закони, които налагат смъртно наказание за изнасилване.

През 548 г. Теодора умира, вероятно от рак или гангрена. Смъртта на императрицата е тежък удар за Юстиниан, който царува още около 20 години. Погребана е в Църквата на Светите апостоли в Константинопол. Теодора, заедно със съпруга й са канонизирани за светци от Източната православна църква и се почитат на 14 ноември.

Превод от английски – Нина Жишева