“Хоумлес” ли…?!?

Предполагам, че повечето хора се досещат, че оръфаното хлапе протягащо ви жалостиво ръка, докато се храните в обедната си почивка в близката закусвалня, не проси по своя воля и за себе си.

Понеже има прясна случка, която събуди ярко недоумение в мен, си позволявам да зачекна тази толкова болезнена тема за просяците. И изобщо не говоря за пенсионерите отдали целият си живот на системата и ровещи в контейнерите за храна. Нито за истински отчаяните, претърпели критична метамормофоза, болни, загубили разсъдък и пряка връзка с нашия свят хора…

Говоря за добре организираните мрежи плюс мързеливците поставящи ме в графата “наивни глупаци”. Моят протест е срещу тях.

И това не е лично. Била съм в чужда страна, без да знам достатъчно добре език, за да упражнявам смело професията си. Ами намерих си работа на 3-ят ден. Да, нискокафилициран труд, да, заплащането беше мизерно, условията, колегите, отношението, всичко беше кошмарно…Ревях всеки ден и чистех петзвездни *айна през пелена от сълзи, ама работех! За да не завися от никого… Сервирах, чистех… ама работех! И в чужбина е пълно с просяци. И то от класа… Някои дори държат надпис “Хоумлес” (бездомен) …Ама ние дето работим и сме на квартира, какви сме бре… балъци без собствен дом, така ли? Всички българи пръснати по света, търсещи поминък, какво са… те имат ли дом там? Кой им помага в ежедневните битки за насъщния… ?!?

Те не са ли хоумлес… ?!? Нали на секундата, в която спреш да си плащаш квартирата и битовите сметки, автоматично ставаш “хоумлес” за ожалване… Не, че съм застрахована, но някак здравата логика казва това… Докато човек е здрав и може да работи, май няма основателна причина, за да не го прави…

Онзи ден спретнахме страхотна изненада за професора с колегите ми от актьорският клас. Доволни, че сме сбъднали мечтата на един човек, който ни е дал много, малко преди да се разделим, докато си говорехме пред академията, се доближи един млад мъж. Видимо здрав.

– Дайте ми една цигара, ако  може. – Отсякох, че не пуша (факт).

– Дайте ми поне стотинки – не се отказва въпреки, че привидно го игнорирахме.

Тук натрупванията ми през годините избиха и кротичко го помолих за разрешение да му задам един въпрос.

– Коя е причината, заради, която млад, здрав, прав мъж като вас, проси вместо да работи. Сори, че ви питам толкова директно, но въпросът ме вълнува от доста време, но никога не съм имала време да го задам на някой просещ. Знаете ли защо, защото въпреки, че съм болна, намирам начин да работя… А, да не пропусна, че и детето ми се води със сериозно заболяване, обаче аз съм упорита и оцелявам без да завися от никого. Та каква е вашата причина да не работите?

Ей като се ядоса онзи човек. Започна да бълва вълна от глупости и аз чак тогава проумях, че най-вероятно е друсан… После като видя, че номера не сработи, пробва нова тактика и падна на колене. Обясних му, че е нелепо да играе театър на актьори… Тръгна си сред облак от ругатни.

Преди години, докато живеех в Кърджали, докато си купувах сладолед (от онзи кремообразният от машина, помните ли), се доближиха две дечица, циганета. Е, дожаля ми и купих от СЪЩИЯТ сладолед и на тях. Изхвърлиха го в кофата на около 50 м. пред очите ми…

И пак преди време, в София, докато една сутрин чаках една колежка се доближи един от най…хм…”работливите” просяци на Витошка. Скоро не съм минавала и не знам дали още е в бизнеса, но тогава беше от редовните. В мен имаше 2 кроасана и аз му подадох единия, защото прецених, че един ще ми стигне. Аааа, ама той искал баничка, моля ви се, да съм му дала стотинки… Изгоних го най-безцеремонно и той се отдалечи, пак така зъл и бълващ заплахи… От тогава до днес спрях да давам. Единствените, на които с радост пускам дребни парички, са уличните музиканти. И аз не знам точно защо. От солидарност и преклонение пред изтичащият талант. Музикантите не ми се натрапват, не ми влизат в пространството, не ме кълнат като циганките…

Защо бе хора??? Нали човек винаги има избор… На какво подлагат децата си? Осъзнават ли, че не дават правото на избор на малките?

До онзи ден пред академията, много исках да задам този въпрос на някой просещ. На вонящото младо момиче, което никак не се свени да ми поиска за бира, на наглият тип на автогарата, който ме гледа в очите и ме лъже, че не му стигали за билетче…

Значи или трябва да си измислят по-убедителни сценарии тези хора или трябва да се хванат да работят нещо… Иначе ще умрат от глад. Или поне така изглежда.  

И не ми казвайте, че е по-лесно…Трябва да има някакво по-смислено обяснение…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани