Бебешките ритници са здравословни
13/02/2019Първият път, когато една бременна жена усети бебето й да рита, може да бъде изненадващо – внезапно напомняне, че мъничкото същество, което расте в нея, има свой собствен ум. Но защо бебетата ритат?
Макар че утробата е тясно пространство за упражнения, оказва се, че ритането е жизненоважно за здравословното развитие на костите и ставите на бебето, споделя специалист пред Live Science.
Фетусите започват да се движат в утробата още в 7-та седмици, когато бавно огъват вратовете си, според статия, публикувана в списание Ultrasound in Obstetrics & Gynecology. Когато бебетата растат, те постепенно добавят повече движения към своя репертоар, като хълцане, движения на ръцете и краката, разтягане, прозяване и смучене на палеца. Но майката няма да почувства по-големите движения – като ритане и удряне – до 16 до 18 седмици от бременността, когато бебето вече е станало малко по-силно.
Бебетата също се нуждаят от упражненията си
„Цяла област от проучвания е посветена на това да се разбере дали бебето контролира движението си или дали те са само рефлекс, казва Ниам Нолан, биоинженер в Imperial College London. Ранните движения вероятно са изцяло рефлексни,” каза Нолан за Live Science, но тъй като движенията стават по-координирани, вероятно мозъкът контролира колко и кога се движи бебето”. От друга страна, рефлексите идват от гръбначния стълб и не изискват сигнали от мозъка.
Учените може и да не знаят със сигурност дали движенията са съзнателни или не, но Нолан каза, че изследването е ясно показва, че движението е важно. “Бебето трябва да се движи в утробата, за да бъде здраво след раждането, особено костите и ставите му”, казва тя. В материал, публикуван в списание European Cells and Materials, Нолан описва как липсата на движение на плода може да доведе до различни вродени малформации, като свити стави и тънки кости, които са податливи на фрактури.
За бременните жени, които се чудят дали бебето им е твърде бавно или не е достатъчно силно, Нолан каза, че няма правила колко движения трябва да прави плодът по време на бременност. “На бременните жени се казва да внимават за значителни промени в движенията, което е доста неясен съвет, но той е най-доброто, което може да се даде в момента”, каза тя.
Това е така, защото е трудно за учените да изучават движенията на плода, тъй като единственият начин да бъдат наблюдавани е в болницата и това може да се прави само за кратък период от време. За да преодолеят този проблем, Нолан и колегите й работят върху разработването на монитор за движение на плода, който майката може да носи по време на нормалните си ежедневни дейности. Изследователите са тествали монитора върху 44 жени, които са били в бременност от 24 до 34 седмици и могат точно да открият дишането, движенията на стрес и други общи движения на тялото. Техните резултати са публикувани в списание PLOS One през май миналата година.
Едно проучване, публикувано през 2001 г. в списанието Human Fetal and Neonatal Movement Patterns, установява, че момчетата могат да се движат повече в утробата от момичетата. Средният брой на движенията на краката е много по-висок при момчетата в сравнение с момичетата на 20, 34 и 37 седмици, споделя проучването. Но размерът на извадката е бил малък, само 37 бебета, така че Нолан и колегите й се колебаят да твърдят, че има връзка между пола и движението на плода.
Феталните ритания могат да бъдат и като удар с юмрук
Малко вероятно е всяка жена да почувства същото, когато бебето й започне да рита.
“Различните жени усещат ритането по доста различен начин и усещанията могат да варират и между бременностите”, казва Нолан. В собствените си две бременности, например, тя каза, че е била много по-чувствителна към движенията на второто си дете в сравнение с тези на първото. “Винаги можех да разбера къде са краката на сина ми, докато това не беше така по време на първата ми бременност”, каза тя. Нолан предполага, че това различие би могло да възникне, защото мускулите на матката са по-опънати по време на първата бременност.
Най-силно изразените движения, които майките ще почувстват, са ританията на бебето. Неотдавнашно проучване на Нолан и нейните колеги, публикувано в Journal of the Royal Society Interface през януари миналата година, установи, че въздействието на бебешкия удар се увеличава от сила от 2 килограма през периода през 20-та седмица до сила от 4килограма през 30-та. След този момент силата на бебето започва да намалява до малко под 2 килограма. Учените предполагат, че намаляването на движенията се случва, защото има по-малко място за бебето да се движи.
Но бебетата в утробата правят нещо повече от това просто да ритат. До 15 седмици бебето също блъска с юмруци, отваря и затваря устата си, движи главата си и смуче палеца си. Няколко седмици по-късно бебето ще започне да отваря и затваря очите си. Но майката ще усети само най-големите движения: ритане, удряне с юмрук и може би силни хълцания.
Също така бебетата правят “дихателни движения”, казва Нолан. Тъй като бебето всъщност не диша въздух, то ще изпълнява това движение само с околоплодната течност. Нолан обяснява, че бебетата, които не извършват това движение, често имат проблеми с дишането, след като се родят, защото не са изградили гръдните си мускули.
Чувството, че бебето се движи и рита в утробата, може да е странно усещане, но това е просто знак за здравословно развитие.
Превод от английски – Нина Жишева