Магу – красивата богиня, която лекувала с коноп

Думите канабис и престъпник са синоними в много страни. Докато, през последните години, канабисът непрекъснато се преплита в “правилната” страна на закона, “важните” хора, които печелят от растението, все още често са приемани негативно. И все пак криминалната страна на самия канабис е доста нова; конопът, както още се нарича, отдавна е част от лечебните и духовни практики в различни култури през цялата история. Известна религия, която цени канабиса, е даоизмът в древен Китай. Китайците дори са имали пазителка за тази билка; името й е Магу.

Считан в древна Източна Азия за еквивалент на божествената амброзия на гръцките богове, конопът отдавна е наречен “еликсир на живота”. Връзката на богинята Магу с канабиса е предимно в използването й като лечебно растение – тъй като повечето от митологичните истории на Магу се въртят около начините, по които тя подпомага бедните и болните или като богиня, или като жрица на неназовано божествено изцеление. Магу поема по-категорично божествена роля в древната литература на Корея, но същината на личността й остава относително същата.

Историята на Магу

В Китай, Япония и Корея Магу е изобразявана като красива млада жена, не по-възрастна от 18 или 19 години (в човешки години). Нейната младост и красота са символи на здравето и изцелението на Вселената, за която се смята, че тя защитава. Тя е пазител на жизнеността в Източна Азия, не само в света на смъртните, но също и в земните цикли. Смята се, че Магу отхвърля зимата в полза на флората и фауната. В Корея ролята на Магу е издигната от богинята до бога Творец, подобна на японската шинтоистка богиня Аматерасу, а нейните способности се разширяват, за да включат създаването на света и човечеството.

Докато Магу има много етнически последователи, изглежда, че китайските писатели са били най-решителни в запазването на своята митология. Магу е по-ясно представена и в изкуството на Китай, което позволява да се разбере китайската й личност и по този начин да я сравни с другите й форми. Въпреки че в Корея я смятана за божествен създател, китайските даоисти смятали, че Магу е имала смъртен произход. Най-сплотената версия на тази приказка гласи, че Магу е живяла лош живот в разкъсваните от войни 5-ти и 6-ти векове след Христа, като работи като шивачка. Не се споменава за майка й, но баща й е бил конник и той и Магу са работили заедно, за да свържат двата края. Един ден Магу получава праскова от един от клиентите й, но вместо да я сподели с баща си, тя я дала на още по-бедна възрастна жена на улицата. След това Магу приготвила за жената някаква каша от собствени продукти.

За съжаление Магу не можала да даде кашата на жената навреме, баща й се прибрал и я заключил в стаята й. Когато най-накрая успяла да избяга, за да отиде при старата жена, бабата изчезнала – единственото, което останало на нейно място, било прасковената костилка. Магу засадила костилката и полагала грижи за нея, тъй като костилката се превърнала в красиво прасковено дърво, а по-късно раздавала плодовете на нуждаещите се. Не след дълго тръгнали приказки, че прасковите на Магу са лековити и Магу била увековечен като богиня, притежаваща Еликсира на живота.

Богинята, която лекува с канабис

Въпреки че тази приказка е само една от многото, свързани с съществуването на Магу, тя разкрива основните акценти на нейното поклонение: а именно, грижа за болните и бедните и култивиране на естествения свят. Китайските писатели изобразяват нейния “еликсир на живота” като праскови, доказван още от ранните символи на Магу в ранното китайско изкуство, но канабисът също е свързан с нейните лечебни способности – макар и на духовно, а не на физическо ниво. Записите на даоистките практики посочват потреблението на семена от коноп като защита срещу демоничното притежание и увеличаването на „вътрешното око“, докато изгарянето на семената е уместно в ритуалите за пречистване. Често Магу е била призовавана през онези времена и тя се появявала, за да бъде свързана с таоистката важност на планината Тай, която допринасяла за силния растеж на растението.

Наличието на богиня, чиито лечебни способности са специално свързани с канабис, не е толкова необичайно, колкото може да звучи на западняците. Вероятността канабисът да е бил отглеждан за пръв път в древен Китай е голяма поради най-ранните открити исторически референции от региона. Всъщност, в света на класическа Гърция, ранният Китай е наричан понякога “Земята на черница и коноп”.

Последствията от употребата на канабис в древна Азия все още не са окончателни. Очевидно е обаче, че растението отдавна е играло важна роля в историята на Източна Азия. Има дори доказателства за коноп, използван за декорацията на древна тайванска керамика, както и за шинтоистките жезли на ранните японски свещеници. Това включване на растението разкрива огромната стойност на конопа, който явно се налага в азиатските култури от ранни времена.

Във времена, когато билковата магия е била обичайна и се е смятало, че боговете са ходили сред реалния свят, връзката на “силите” на коноп и богинята на изцелението ида напълно естествено. Само една високо ценена богиня (или жрица) би могла да бъде натоварена с грижата за такава мощна и съвършена билка.

Превод от английски – Нина Жишева