Как черешите достигнали САЩ

Историята на черешовите дървета, които са стигнали до САЩ, е почти толкова забележителна, колкото и самите цветове, и може би никога нямаше да се случи, ако не са били шепа невероятни авантюристи и предприемачи.

Един ловец на храна на име Дейвид Феърчайлд бил в търсене на нови растения, които биха могли да имат икономическа стойност за американските фермери. Воден от любопитство и подхранван от оптимизъм, той въвел много растения и плодове, които сега се приемат за даденост, като манго от Индия, праскови от Китай и авокадо от Чили. През 1902 г. Феърчайлд за първи път среща дървото сакура – цъфтящите черешови дървета на Япония. Омагьосан от красотата им, Феърчайлд искал да върне дърветата обратно вкъщи и да поръча 125 дървета сакура за собствения си двор в Чеви Чейс, Мериленд.

Столичният собственик в Йокохама бил толкова доволен, че има американски клиент, че го таксували само 10 цента на дърво. През пролетта на 1906 г. внесените дървета за пръв път разцъфтяли, а розовите цветя донесли толкова много зрители в дома му, че Феърчайлд поръчал още 300 като подарък за града. Години по-късно президентът Теодор Рузвелт често говорил за „разкрасяване“ на столицата на САЩ. Хелън Тафт, първата дама, вярвала, че решението са черешовите цветове. Съпругът й се съгласил.

През есента на 1909 г. кметът на Токио изпрати 2 000 млади дървета във Вашингтон. Дърветата станали толкова всеобщо обожавани от американската общественост, че американското правителство пратило на Япония подарък в замяна. Длъжностни лица решили да предложат на Япония пратка с цъфтящи дрянчета, роден в Съединените щати, с ярки бели цветове.

По-голямата част от оригиналните дървета са изчезнали. Дървото сакура има тенденция да оцелее около 25 години, може би 50, ако има късмет. От оригиналните 3,020, само две остават, сиви и провиснали, близо до основата на монумента във Вашингтон до плоча, отбелязваща деня, 27 март 1912 г., в който те са били засадени.

Автор: Мартина С. Попова