Akdamar – легенда за любовта

12/02/2019 Off By djani

Едно много скъпо на сърцето ми момиче последва любовта си и замина много далеч. Дни преди празникът на влюбените, ми се стори подходящо да ви споделя историята, която тя ми изпрати. Една вдъхновяваща легенда за двама млади, чиято история не завършва с щастлив край. Познавам сетивността на момичето и знам с какво вълнение ми е напечатала следващите редове. Дано успеем да заразим и вдъхновим и вас с… любов!

На Юг от езерото Ван ( в Турция) витае една легенда свързана с миниатюрен остров наречен АкДамар. Историята е красива, затова реших да ви я разкажа.

Преди много години във Ван, един свещеник имал чудно красива дъщеря на име Тамара. Всеки, който я виждал се влюбвал в нея от пръв поглед.

Тълпата от обожатели не впечатлявала Тамара, защото сърцето ѝ туптяло само за един младеж, турчин.

Известно време влюбените се срещат тайно, но много бързо всички във Ван научили за тяхната връзка. Бащата на момичето също разбрал и напразно се опитвал да убеди дъщеря си да се раздели с младежа. Накрая решил, че единственият изход е да отдалечи дъщеря си от Ван.

Решава да построи храм на остров Акдамар и да прекара остатъка от живота си там с дъщеря си.

Любовта на Тамара и младежа била толкова силна, че всяка нощ Тамара упътвала любимия си като светела с един фенер, а той плувал всяка нощ, за да се срещне с любимата си.

Преди да настъпи утрото, отново плувайки, се връщал отново до брега. След известно време свещеникът разбрал, че двамата продължават да се срещат и решил да устрои капан за младежа.

Свещеникът тайно сменил мястото на фенера, с който Тамара давала знак на любимия си.

На следващата нощ, младият мъж се упътил към фенера както всяка нощ преди това, мислейки, че отива при любимата си.

В онази нощ морето било много бурно и всичко било обгърнато в тъма. На младият мъж му се струвало, че колкото повече плува към светлината, толкова повече тя се отдалечава.

Вълните ставали все по-бурни, а той все по-изтощен. Накрая се блъснал в едни скали и загинал.

В последният си мигове, той мълвял името на любимата си Тамара. Ехото на жалните му вопли се удряло в скалите и стигнало чак до любимата. Разбрала какво се е случило и отчаяна се хвърлила в бурните води при любимия си.

Местните вярвали, че двамата влюбени са се срещнали във вечността и преименували местността на Акдамар.

По стените на Църквата има изписани сцени от свещените книги, но тя сама по себе си е отделен разказ, за който ще говорим друг път.