Хот Пот

Невероятният Хот Пот съчетава всичките ви любими неща в едно топло и прекрасно ястие. В съчетание със сурови и свежи съставки, които да сготвите, включително месо, зеленчуци, гъби, тофу, нудли и морски дарове – има много варианти, даващи ви възможността да приготвите ястието според собствените си предпочитания.

По

Това ястие представлява оризови нудли, телешко месо и бульон, покрити с кориандър, лук, босилек, бобови кълнове и лайм. Бистрият бульон на ястието може да бъде овкусен с билки или чили.

Оден

Японският оден е ястие приготвено в глинено гърне, което съчетава съставки като варени яйца, рибни кексчета, тофу и бяла ряпа в соев бульон. Това ястие може да бъде лесно приготвено, а ако сте в Япония то се предлага почти във всички заведения за бързо хранене през зимните сезони.

Тайландско кокосово къри

Тайландското къри с ориз и кокосово мляко е едно от най-добрите зимни ястия. В тайландското къри се използват повече билки и ароматни подправки и обикновено се приготвя с къри паста, кокосово мляко, билки, различни видове месо, морски дарове и зеленчуци. Накрая се добавя и лимонена трева или лайм за по-свеж аромат.

Кимчи Джиге

Кимчи Джиге, или супа от кимчи, е един от най-добрите начини за приготвяне на отлежало кимчи. Ястието представлява мариновано свинско шкембе приготвено с кимчи, тофу, лук и гъби и се поднася с топла купа ориз.

The post Няколко перфектни азиатски ястия за студеното време appeared first on Зелен Свят.

Egg Tart

Тези незабравими изкушаващи тарталети са пълни с пикантен пълнеж  от яйчен крем. Те са най-често срещани в малки ресторанти и хлебопекарни в Хонконг. Кремообразният яйчен център е в идеален контраст с външната му хрупкава коричка.

Halo-halo

Halo-halo, което се превежда от Тагалог, като „смесено“, е един от най-популярните десерти във Филипините. Цветната смес е съставена от слоеве натрошен лед и кондензирано мляко, смесено с червен боб, кокосово желирано мляко и моркови. Често се добавя лъжичка сладолед от сладък картоф и лешници на върха.

Chè Ba Mau (Трицветен десерт)

Chè ba mau е виетнамски трицветен десерт, направен от слой зелено панданско желе, паста от червен боб и жълта паста от боб мунг, като те се смесват с лед и кокосово мляко.

Mango Lassi

Lassi е традиционна индийска напитка базирана на индийското кисело мляко, която обикновено включва вода, захар, подправки, кисело мляко и понякога плодове. Mango Lassi е най-популярната сладка напитка от този тип, която се съчетава с традиционните индийски ястия или просто се консумира за освежаване. Тя се прави само от кисело мляко, манго, вода и може да се подправи с кардамон или шафран.

Khao Niao Mamuang (Лепкав ориз с манго)

Khao niao mamuang е традиционен тайландски десерт, приготвен от сладък лепкав ориз, прясно манго и кокосово мляко. Една порция от сладък лепкав ориз обикновено се сервира с гарнитура от манго и покрити обилно в кокосово мляко.

Red Bean Soup

Тази супа от червен боб обикновено се консумира в края на обилен обяд или вечеря. Тя е приготвена от сладък червен боб азуки и китайска захар на бучки, като често се смесва с чисти перли от тапиока, които придават приятен сладък вкус.

The post Традиционни азиатски десерти, които трябва да опитате appeared first on Зелен Свят.

Манду (Кнедли)

Корейските кнедли са топли и засищащи, перфектни за студените месеци. Обикновено те са пълни с мляно месо или тофу, чесън, джинджифил и пресен лук, след което се варят или задушават на пара. Има различни сортове, като някои включват нудли или паста от червен боб. В повечето случаи се консумира на крак с добавка от сос за топене, който комбинира соев сос, люти чушки и оцет.

Пондоги (Копринени Буби)

Тези задушени какавиди на копринени буби не са за хората със слаби сърца, но ако наистина искате да опитате кулинарната култура на Корея, то те трябва задължително да бъдат вкусени. Приготовлението им е семпло, обикновено са задушени на пара (понякога варени) и подправени със сол. Тези задушени какавиди се сервират най-често в чаша и се консумират с клечка за зъби.

Хотток (Пълнени палачинки)

Тази вкусотия идва с разнообразие от сладки пълнежи като кафява захар или канела, притиснати между хрупкава палачинка. Не е трудно да бъде открит продавач на хотток по време на студените месеци, просто се огледайте за дългите редици от чакащи хора. Солената версия на тази палачинка е чапче, пържени нудли от сладък картоф. Хотток е голяма колкото типична американска палачинка и колкото и да е засищаща е почти невъзможно да не се изкушите и да си купите още една.

Кимбап (Корейско “Суши” руло)

Това е корейска версия на японското суши. Съставките могат да варират, но вероятно ще включват яйце, мариновани репички, моркови, краставици, риба тон или рулца от раци. За разлика от японското суши, корейската интерпретация не използва ориз приготвен с оцет, вместо това ориза се готви със сусамово олио. Кимбап се завива и се реже на хапки, след което се увива във фолио за запазване на свежестта и лесно транспортиране.

Сунде (Кървавица)

Корейската сунде е вид кървавица, съдържаща свинско или телешко месо, пълнени с нудли от нишесте, ечемик и кръв. Сунде се приготвя на пара или се вари, и често се сервира със гарнитура от други вътрешности.

The post Ръководство за уличната храна в Сеул – Втора Част appeared first on Зелен Свят.

Но дори след като броят на населението пада до нулата, Митсубиши запазва собствеността си върху острова. Но в началото на 2000-та година компанията прехвърля собствеността си на град Такашима, който е в близост до острова.

След възстановяването на срутените защитни морски стени островът и необезпокояваните му жилищни комплекси се отварят за туристи през 2009 г. Уникалната застройка на острова, особено гъстотата на натъпканите сгради, които са претърпели атмосферни влияния от корозивна морска вода, го превръщат в място, което си заслужава да бъде видяно и изучавано.

Независимо от процъфтяващия туристически бизнес и филмови изяви, голяма част от острова остава извън граници за посетителите, поради огромните инвестиции, необходими за гарантиране на безопасността на старите сгради, както и каквито и да било реновации, в крайна сметка биха застрашили историческото състояние на местността.

Ужасните преживявания на работниците добавят съвсем различен вид на острова Хашима. След като Япония е колонизирала Корея и е нахлула в Китай, през 30-те и 40-те години на миналия век, тя използва стотици хора които да работят в мините.

Бивши работници разказват за времето си с мрачни детайли, описващи условията като мъчителни. Времето е било влажно и горещо, а храната оскъдна. Ако се отпуснат, то те търпят тежки наказания. Местните записи посочват, че от средата на 20-те до средата на 40-те години на острова са починали над 130 души от корейски и китайски произход.

Докато първоначалната информация, която е трябвало да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО за острова като обект на световно наследство, обхваща само индустриализиращите подвизи на острова от 50-те години, никъде не се споменава за корейските и китайски работници.

Поради асоциацията на остров Хашима с практики на принудителен труд , Южна Корея официално възразява срещу кандидатурата за признаване на острова като световно наследство.

На срещата на ЮНЕСКО през юли 2015 г. посланикът на Япония, Куни Сато, заявява, че “голям брой корейци и други” са “принудени да работят при тежки условия през 40-те години на миналия век”, и че ще бъде създаден информационен център, обясняващ историята и обстоятелствата на работниците в Хашима.

След това Южна Корея оттегля опозицията си и впоследствие мястото бива одобрено за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Историята, заградена зад бетонните стени на остров Хашима, е много неща: богата, сложна и опустошителна.

The post Призрачният остров Хашима – Част Втора appeared first on Зелен Свят.

Като цяло животът в Корея се движи с по-бързи темпове, отколкото в Европа или Съединените Американски Щати. Има вероятност да сте чували фразата „палли палли“, която буквално преведена означава „бързо бързо“.

От къде идва афинитетът на корейците към бързи действия? Само преди няколко десетилетия, Южна Корея е била в окаяно положение заради последиците от Корейската война. Трябвало е да възстановят държавата бързо, като са се трудили с всички сили за постигането на тази цел. А най-големият им ресурс – хората. С идеята, че ако не се възстановят бързо, то те ще изпаднат от конкуриращия се и напредващ свят. По-голямата част от населението, компаниите и правителството полагат огромни усилия за постигане на бърз растеж на икономиката.

Но след като постига това развитие и страната процъфтява, поведението на експедитивност и развитие остава.

Например, благодарение на технологичното развитие в страната и достъпността до невероятно бързия безжичен интернет и висока скорост за изтегляне, по-бърз от този в САЩ и Европа, когато хората сърфират в интернет те трудно биха понесли ниски скорости. Тогава те започват да подават оплаквания към доставчиците си или директно сменят фирмата с друга.

Също така, средното време за завършване на строителни проекти е значително по-кратко. Училища, апартаменти, обществени паркове и мостове изникват с бързи темпове.

Още един пример е напредналата култура за доставка на храна в страната. Гражданите очакват храната им да бъде доставена най-късно 15 минути след като са я поръчали, в противен случай те заливат собствениците на заведения с оплаквания и жалби.

По-бързият темп на живот (илюстриран в областите на технологията, строителството и доставките) до голяма степен отразява общата корейска култура за незабавен отговор и бърз напредък.

Както споменахме, това може би се дължи на бързия икономически растеж, през който страната преминава за толкова кратък период от време и поради това бързият начин на живот вече се е превърнал в норма за корейският народ.

The post Корейската “Палли Палли” Култура appeared first on Зелен Свят.

Обаче подобно обяснение за дългогодишната враждебност на Япония към татуировките в най-добрия случай е опростяване – и в най-лошия случай съвсем неправилно. Вместо да се насочват към извършителите на престъпления, японските забрани срещу татуировки в миналото са били насочени към работническата класа, жените и етническите малцинства, а днес носителите на пълна татуировка все по-често и по-скоро са обикновени граждани, отколкото престъпници.

Историята на телесните модификации чрез татуиране в Япония е дълга и жизнена, датираща от периода Джомон, когато глинени фигурки са били моделирани с белези, които модерните историци интерпретират като татуировки или скарификация.

Краят на периода Едо (1603-1867) е златната епоха на татуиране. По това време Япония е под военна диктатура, управлявана от самурайски елит, който затваря страната от външния свят и налага строга социална йерархия върху населението.

Тези лидери са държали в здрава хватка както правата, така и художествените изрази на долните класи, особено търговците, чието нововъзникващо богатство е заплашвало да наруши властта им. Напрежението е било най-очевидно в Едо (Токио), където се раждат някои от най-известните изкуства в Япония: Кабуки, Укийо (гравюра върху дървени плоскости) и черната овца на Едо, татуиране.

И трите стила на изкустов се развиват редом едно с друг и често се припокриват. Кабуки редовно включва герои с големи татуировки – герои, които впоследствие художници изобразявали върху дърворезба в своите портрети и реклами за тези драми. Такива образи са били копирани и преувеличени от самите татуисти.

Това взаимодействие на умения издига изкуството на татуирането до нови висоти. Сред обитателите на Едо, които искат да бъдат татуирани с големи татуировки са пожарникарите, които търсят защитни символи на шаран или водни дракони и онези, които работят почти голи в горещите лета като дърводелци  и носачи на паланкини.

Но това не се харесва на управляващия елит и татуировките са заклеймени и до днешен ден.

The post Кратка история на татуировките в Япония appeared first on Зелен Свят.

Обаче миналото на остров Хашима не е толкова просто. По време на Втората световна война историята на острова е по-тъмна, тъй като японските военни политики за мобилизация използват включените в списъците корейски и китайски военнопленници за работа в мините. Поради суровите условия за работа, се изчислява, че стотици души са починали на острова между 30-те и края на войната в резултат на опасни условия в мините, както и поради недохранване и изтощение.

През 2015 г. островът е обявен за исторически обект от организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО, и групи от посетители могат да посещават острова за туристически обиколки. Въпреки силният интерес на хората, наследството на острова остава загадка. Не е ясно дали фокусната точка на острова трябва да се върти около неговата роля в японската индустриална революция или като напомняне за принудителния труд наложен върху работниците, които са изтърпели тежки обстоятелства.

Въглищата биват открити за пръв път на острова около 1810 година. В опит да се изравни със западните колониални сили, Япония се заема със задачата за бързо промишлено развитие, започвайки към 1890 година, като използва острова Хашима за тази цел.

След като Митсубиши купува острова през 1890 г., компанията следователно разработва морски канали и поставя началото на първата голяма японска експлоатация на подземни въглища.

През 1916 г. е построен седем етажен блок (първата голяма стоманобетонна сграда в Япония) за миньорите. За да се предпази от повреждане от тайфуни, бива използван здрав бетон за създаване на жилищни комплекси, училище и болница за разрастващата се общност.

Докато процъфтява като съоръжение за добив на въглища, остров Хашима бива дом на хиляди. През 1959 г. достига своя връх на население с над 5 000 жители, развивайки се като проспериращо индустриално селище.

The post Призрачният остров Хашима – Част Първа appeared first on Зелен Свят.

Национален парк Сораксан

Националният парк Сораксан, домът на планина Сораксан, третата най-висока планина в Корея, е мястото, където можете да видите първо листопада в Корея.

Паркът обхваща четири града и окръга, като всяка област предлага есенни преживявания и атракции.

В югозападната част на парка Несорак се намират половин дузина красиви долини и потоци, както и гледка отблизо на великолепната есенна зеленина, докато в източната част на Уесорак могат да се видят назъбени скали и драматични планински върхове.

В Уесорак можете също да се насладите на живописна гледка чрез пътуване с лифт и да стигнете до известната скала Улсан Бауи, уникална скална формация от шест гранитни върха.

Национален парк Неджангсан

Националният парк Неджангсан, разположен в югозападната част на Корея е дом на планината Неджангсан, който е особено известен със своите спиращи дъха гледки към ярко-червеникавите листа.

В националния парк Неджангсан можете да намерите 600-годишни дървета от индийско орехче, живописен павилион, наречен У Уа Джонг и два древни будистки храма – Бекянгса и Неджангса.

Можете да се разходите и по обградена от дървета пътека, от туристическия информационен център, водеща до храма Неджангса, който разкрива невероятна гледка на тунел с цветни есенни листа!

Провинциален парк Дедунсан

Планината Дедунсан, намираща се в западната част на Корея, е известна с Гъмганг Гуръмдари, страховит мост, който ще ви накара да потръпнете докато го прекосявате, тъй като се вие над дълбоки дерета на 300 метра над морското равнище.

Освен на моста, можете също да се качите и на кабинковия лифт, който предлага удивителни гледки към стръмни и скалисти пейзажи, разположени срещу пламтящите кленови листа на Дедунсан.

The post Най-красивите корейски национални паркове, които да посетите през есента appeared first on Зелен Свят.

Благодарение на близостта си до морето, там през началото 1600 г. шогунът Токугава разпорежда на английския навигатор Уилям Адамс да построи първите японски плавателни кораби в западен стил. Тази задача очевидно приляга на Адамс, защото неговата корабостроителна мощ впечатлява шогуна толкова много, че му бива дадена титлата на знаменосец, което го превръща в един от първите самураи с чуждестранен произход в страната.

С богатата си история, и относително лесният достъп от Токио, както и изобилието от горещи извори, Ито е идеалното място за отдих, което човек може да посети за избавяне от шумните туристически мегаполиси. Неговото население от малко под седемдесет хиляди души го прави идеален компромис между градска среда и изобилна природа, сред която всеки може да почувства уединение и спокойствие.

Намирайки се само на около 15 километра южно от станция Ито, брегова линия предлага изглед към заобикалящия полуостров Изу и може да се достигне с автобус или в идеален случай чрез пътуване с влакове, които се движат по тази линия, и се наричат известните Черни кораби на Комодор Пери – които акостират в днешната Йокосука, префектура Канагава.

Там се предлагат разнообразни туристически дейности като походи по неактивния вулкан Оумурояма, разходки по плажа, посещаване на горещи извори и изобилна природа, също не е за изпускане докосването до местната кухня в разнообразните ресторанти.

Това прави Ито не само необикновено живописно и приветливо място, но въпреки географското си разположение в близост до Токио, той дава усещане за отдалеченост от забързания свят, като това ви позволява да забравите всички грижи от натовареното ежедневие.

The post Живописният японски град Ито appeared first on Зелен Свят.

Хотелиерът създава Нишияма Онсен Кеиюнкан в японската префектура Яманаши през 705 година и той принадлежи на семейството му за поразителните 52 поколения – правейки традиционния хан на възраст от повече от 1 300 години.

Не е изненадващо, че забележителността държи световния рекорд на Гинес за най-стария хотел в света.

Имотът е известен със своите горещи извори и разполага с бани, захранвани от четири отделни извора, като две от баните са на закрито.

Семейният хотел се намира в разкошните диви гори на Япония. Той е разположен в планината в отдалечена долина. Той предлага гледка към природата, но поради тази му отдалеченост е на няколко часа път с кола от най-близката атракция.

Цената за една нощ в хотела започва от 34 700 йени или около 512 лева. В цената се включва кайсеки (няколко-степенна) вечеря и изтънчена закуска.

Най-близките атракции до него са планината Фуджи и парка Джигокудани, известен в цял свят със снежните японски макаци и любовта им към горещите извори.

Въпреки че хотелът е реновиран последно през 1997 година, всичко остава в традиционния му стил. Стаите са обзаведени с традиционните рогозки татами и класическо японско изкуство.

35-те стаи в историческата сграда са били домакини на най-различни гости – от политици до самураи и военни командири.

Смята се, че е бил особено популярен по време на военни периоди, поради благотворните ефекти, които изворната вода оказва върху травми и схванати мускули.

Почти всичко в хотела се управлява с помощта на горещите извори. На входа има дори и фонтан, подхранван от самите тях.

Освен 35-те стаи на прекрасния хотел, той предлага външни бани, в които гостите могат да се насладят на лечебните свойства на горещата изворна вода, като същевременно им бива предоставяна невероятна гледка.

Всичко това е създадено и поддържано с единствената цел да предложи на посетителите си пълна релаксация и спокойствие. В хотела няма безжичен или какъвто и да е интернет достъп, с помощта на което гостите могат да се отделят напълно от модерния свят.

Днес отдалечения хотел остава популярна атракция за посетители, които търсят истинско автентично изживяване.

На гостите се предоставят традиционни японски дрехи и от тях се очаква да свалят външните си обувки преди влизане в хотела. Но въпреки голямата близост до традицията, цената си остава много модерна.

The post Най-старият хотел на света appeared first on Зелен Свят.