Балоните

Спуканият детски балон произвежда шум, равен на звуков бум. Когато балонът се продупчи, той започва да расте в гумата със скоростта на звука, която е по-голяма от скоростта на звука във въздуха и това създава бум.

Първите живи същества, които са летели с балон, са били овца, патица и петел. Овцата се казвала Монтуциел, което означава “Качете се на небето”.

Латексовите балони са биоразградими.

Когато горелката на въздушен балон се запали, тя може да бъде доста шумна. Но, когато горелката е изключена, настъпва пълна тишина. Няма дори шум от вятъра, тъй като балонът се движи с него.

Първият каучуков балон е направен от професор Майкъл Фарадей през 1824 г., от два листа гума, чиито ръбове са слепени заедно.
Братя Монголфие са първите хора, летели с балон с горещ въздух на 21 ноември 1783 г.

Феликс Баумгартнер прави рекорда за височина за полет с балон на 39,045 метра на 14 октомври 2012 г. в газов балон.

Джоузеф-Мишел Монголфие (един от братята Монголфие) е вдъхновен от пране, простряно над жива жарава, което се издигало нагоре от горещия въздух. Идеята му била, че в дима има специален газ, който той нарича Газ на Монголфие. Според него, този газ имал особена характеристика, наречена лекота.

Кошниците на балоните с горещ въздух са изработени от ратан и имат подове от шпертплат (въпреки че има един балон, който има под от армирано стъкло). Съществуват и по-стари балони, които имат гондоли от алуминий и фибростъкло.

Слънчевите балони са тип газови балони, чийто въздух се нагрява от слънчевата радиация и по този начин придобиват по-добра плаваемост. Първият човек, който лети със слънчев балон, е Трасий Барнс на 1 май 1973 г.

Привързаните балони са били използвани по време на Първата световна война като метод за защита срещу самолети. В Първата световна война те са поставяни за защита на окопите, докато през Втората световна война са използвани над градовете.