Евнусите на Китай

Традицията на използване на евнусите в императорския двор датира не по-малко от 2000 години назад. Започвайки от династията Хан (206 пр.Хр. до 220 сл.Хр.), евнусите на двореца често се занимавали с ежедневните дела на съда, представлявали военни лидери и учен-бюрократи.

Думата евнух идва от гръцкото понятие за този, който се грижи за спалнята. Евнусите са били използвани в Китай, Византийската империя, Османската империя и други императорски държави от монарси като “пазители на дивана” или пазители на царския харем.

Китайските императорски евнуси са наричани “куче без опашка”. По време на династията Мин се казва, че 20 000 от тях са били наети в Забранения град. Има сведения, че императорските евнуси са просъществували до 1924 г., когато последните 1500 от тях били изгонени от Забранения град. Както твърди свидетел от онова време – напускали са двореца, плачейки и мъкнейки вещите си в чували.

Сун Яотинг – последният евнух в Китай

Често евнусите били считани за алчни, корумпирани и интриганти. В драми за имперския живот те често са били представяни като злодеи. Дори и смятани за такива, те все пак допринасят за китайската култура и цивилизация. Евнух Кай Лун е изобретил хартията през 105 г. сл.Хр. Придворните евнуси от династията Мин са първите китайци, които започнали да свирят западна класическа музика. Евнух Джън Хо е най-големият изследовател на Китай. По време на династията Цин император Цянглон събрал камерен оркестър от евнуси, облечени в европейски костюми и перуки.

Много евнуси доброволно са избирали този начин на живот. Един евнух разказва на британския синолог Джон Блофелд в “Градът на дългия бласък“: “Изглеждаше ми дребно нещо да се откажеш от едно удоволствие, важно за толкова много хора. Родителите ми бяха бедни, но въпреки това страдаха от моята малка промяна. Аз можех да бъда сигурен, че ще живея един лесен живот в близост до голяма красота и великолепие. Щях да имам възможност да се стремя към интимна връзка с прекрасни жени, които не се страхуват от мен или ми нямат доверие. Бих могъл дори да се надявам на собствената власт и богатство. “