Хатшепсут, кралицата фараон

Мумифицираните останки от първия и най-могъщ женски фараон в Египет са идентифицирани от археолозите. Те твърдят, че откритието е най-важно, откакто Хауърд Картър е открил гроба на Тутанкамон преди близо век.

Много по-скромното място за почивка на Хатшепсут също било разкопано от Картър – но никой и не предположил, че нейната мумия е една от двете, открити вътре.

Окритието идва, когато един зъб, известен като принадлежащ на кралицата, но открит другаде, бил идентифициран като зъб на по-голямата мумия.

Други доказателства също потвърждават, че мумията принадлежи на безмилостен владетел, който е известен като “цар и кралица”. Захи Хауас, главен археолог на Египет, твърди: “Това е най-важното откритие в долината на царете от откриването на крал Тутанкамон и едно от най-големите приключения в живота ми.“

Родена в най-развитата цивилизация в древния свят, Хатшепсут приема трона на Египет от името на своя твърде млад син, Тутмозис III, и безпрецедентно се обявява за фараон.

За да затвърди позицията си на първия женски владетел, тя облича традиционните дрехи, короната и дори фалшивата брада, традиционно носена от мъжките владетели на Египет.

Смята се, че е царувала в продължение на повече от две десетилетия преди да умре през 1458 г. пр. н.е.

При встъпването във власт, Тутмозис се опитва да изтрие всички записи от обществените паметници и нейното последно място за почивка остава загадка до наши дни.

Като жена, живееща в египетската златна епоха, Хатшепсут не е била предопределена да царува. Поради пола й, издигането й на валст било забранено, независимо че е имала кралски произход.

Египетските богове твърдели, че царската роля никога не би могла да бъде изпълнена от жена. И въпреки че до всеки фараон е трябвало да има и кралица, която да царува заедно с него, тя никога не би могла да управлява сама.

Хатшепсут отказва да се подчини на това праило и, за да го заобиколи, твърди, че е омъжена за царя на боговете и затова има толкова право да седне на трона като всеки друг фараон.

Непоколебимият й подход подействал. Тя се коронясва около 1473 г. пр. н.е, променяйки името си от женската версия Хатшепсут – което означава “Най-голямата от благородните дами” – към мъжката версия Хатшепсут.

Тя укрепва властта си, като украсява храмовете на боговете със свои потрети в в традиционна фараонова туника, носейки всичките символи на кабинета, включително черната остра кралска брада.

Докато провеждала държавни дела, заобиколена от мъжки придворни, тя дори можела да носи дрехи за мъже – точно както са правили жените в модерното време.

Но съдейки по останалите й статуи, които са оцелели, тя често била представяна и като жена.

Предпочитала е тесни рокли, които очертават фигурата й, често си лягала с някой от министрите си.

Хатшепсут е първата, но не единствената жена, владетелка в Древен Египет. Нефертити, а 1500 години по-късно и Клеопатра са велики кралици. Но Хатшепсут е единствената, която приема титлата фараон.