Истина ли е, че незрящите хора развиват по-остро обоняние?

Нови изследвания опровергават стария мит, че загубата на едно сетиво може да изостри останалите. Ново проучване от университета в Монреал установи, че незрящите хора нямат по-силно обоняние от виждащите. Загубата на зрение просто кара незрящите да обръщат повече внимание на начина, по който възприемат миризмите.

“Ако влезете в стая, в която се приготвя кафето, бързо ще потърсите кафемашината. Сляп човек, който влиза в същата стая, ще има само миризма на кафе като информация”, казва аспирантът Матилд Болейо-Лефевр. “Следователно тази миризма ще стане много важна за тяхното пространствено ориентиране.”

В проучването са участвали 25 човека, 11 от които са били незрящи от раждането си. Участниците отговориха на въпросник и след това участваха в два експеримента. В първия, те се опитаха да различат 16 различни парфюма. Във втория, те лежаха в машина наречена томодензитометър и се опитаха да идентифицират три миризми: роза, ванилия и бутанол (сладък алкохол).

“Има една градска легенда, че незрящите хора имат по-добро обоняние от зрящите. Ние доказахме, че това е невярно”, казва Морис Птито, професор в университета в Монреал и ръководител на дисертацията на Болейо -Лефевр. „И все пак, незрящите също се разделят, когато става въпрос за когнитивни усилия.”

Използвайки функционални образи, изследователите установили, че слепите използват участък от мозъка, наречен вторичен обонятелен кортекс, повече от виждащите, когато миришат. Те също така използват и тилната кора, която обикновено се използва за зрението.

“Това е интересно, защото означава, че слепите възстановяват тази част от мозъка си”, казва Птито. “Ние не говорим за рециклиране само по себе си, но тази част от мозъка се реорганизира и използва по друг начин.”

Загубата на зрение може да повлияе различно на всяко едно от другите сетива. Проучване на Университета във Вандербил от 1998 г. установява, че децата с увреждания на зрението са по-добри от виждащите деца при определяне на посоката, от която идва звукът.

Изследването на обонянието може да доведе до конкретни приложения, които могат да помогнат на слепите да се ориентират в средата.

“Например, в търговските центрове, миризмите са много специфични “, казва Болейо -Лефевр. Всеки фризьорски салон, аптека и магазин за дрехи имат свой отличителен аромат. Можем лесно да предвидим разработването на програми за повторна адаптация за справяне в такива места.“

Превод – Нина Жишева