Kлиматичните промени на океаните

Kлиматичните промени на океаните

11/06/2019 Off By martha

Огромните количества въглероден диоксид и други парникови газове, които влязоха в нашата атмосфера след Индустриалната ера, започнаха замърсяването през 18-ти век и имаха значителен ефект върху световните океани.

Слънчевата енергия достига до Земята и се отразява обратно в космоса или се абсорбира, което довежда до излъчване на топлина. Парниковите газове улавят част от тази топлина. Тъй като те се натрупват в атмосферата, там се натрупва и излишната топлина и Земята се затопля.

“Парникови газове като въглерод увеличават количеството на излишната топлина, което остава. Те предотвратяват отделянето на топлинна енергия от земната система”, казва океанографът Тим ​​Бойер от Националната океанографска и атмосферна администрация.

Излишната топлина, уловена в атмосферата от нашите парникови газове, се разпространява в океаните. Те абсорбират около 90% от тази топлина. В резултат на това те са се затопляли постепенно за дълго време. Температурите на морската повърхност през последните няколко десетилетия отразяват подобно затопляне, но са чувствителни и към метеорологичните явления като урагани.

Заедно със самия топъл въздух, топлината, погълната от океаните, разтопява леда в полярните региони, освобождавайки прясна вода, която представлява повече от половината от повишаването на морското равнище. Останалото се дължи на разширяването на морската вода, тъй като тя се затопля. “Това има очевиден ефект върху наводненията в крайбрежните зони и недвижимите имоти”, казва океанографът Андрю Алегра.

Океаните не просто поглъщат излишната топлина от атмосферата; те също така абсорбират излишния въглероден диоксид, който променя химията на морската вода и я прави по-кисела. „Окисляването на океана е една проста и неизбежна последица от повишаване на атмосферния CO2, което е едновременно предсказуемо и необясниме по друг начин“, казва океанографът Джон Доре от държавния университет в Монтана.

“Почти всеки аспект на морската биология – от бактерии до сини китове – е повлиян по някакъв начин от киселинно-алкалния баланс на самата морска вода”, казва той. “Въздействията върху други морски животни са по-трудни за прогнозиране, но може да отнеме хиляди години, за да се унищожи това, което в момента правим с рН-то на океана.”