Сибирският еднорог – част I

Elasmotherium, известен също като гигантски сибирски еднорог, е изчезнал вид носорог, който е живял в евразийската област през късните Плиоцен и Плейстоцен. Те са документирани преди 2,6 милиона години, но най-новите фосили са от преди около 29 000 години. Най-добре познатият от този вид е E. sibiricum, с размера на мамут, покрит с косми, и се смята, че е имал голям рог, издаващ се от челото му, оттук и името му “Сибирски еднорог”. Според ранните описания, звярът е бил висок около 2 метра, дълъг 4,5 метра и е тежал 4 тона.

Видът “Elasmotherium” е обявен за пръв път през 1808 г. от Йохан Фишер фон Валдхайм, Почетен директор на Природонаучния музей в Московския университет. По случая е имало спорове заради долната челюст на звяра, дарена на музея от Екатерина Романова Воронцова-Дашкова, но с течение на времето нещата са се изяснили.

През март 2016 г. в района на Павлодар в Казахстан е намерен прекрасно запазен череп, който доказва, че животното е живяло до Плейстоцена, преди около 29 000 години, вместо предишното убеждение, че са изчезнали преди 350 000 години. Въз основа на размера и състоянието на черепа се предполага, че звярът е възрастен самец, но не става ясно какво е предизвикало смъртта му.

Съществуват различни теории за това какво е представлявал сибирският еднорог, както и за храненето и навиците му, дължащи се на големите различия в реконструкциите. Някои показват звяра, който галопира като кон; други имат гърбица над главата си, като бизон, а други излизат от блато, като хипопотам.

Въпросът за рога е силно обсъждан, имало ли го е изобщо или не, колко голям е бил, за какво е служел. Теории за функцията на рога варират от допускането, че е служел за отбраната, привличане на самките, прогонване на съперници, изравяне на трева изпод снеговете, за изкопаване на вода и корени на растения. Тъй като зверовете са били тревопасни, подобно на нашите съвременни носорози, рогът не е бил използван за нападение или убиване на плячка. Съществуват много редки екземпляри, от които може да се преценява дали животното е имало козина или не. Повече са доказателства, които показват, че съществото е било покрито с косми, като по-известния космат мамут.