Сибирският еднорог – част II

Легенди за еднорога съществуват от хилядолетия в Китай и Източна Европа. Митичният китайски “K’i-lin”,  изчезнал звяр, е бил описан от европейски учени, само според единствения му рог по средата на челото и огромния му ръст.

blue kirin painting on granite wall in Chinese shrine

През 1866 г. Василий Радов открива в легендите на якутите разкази за “огромен черен бик”, убит с едно копие. В тях се разказва, че звярът имал един рог, така че трябвало да бъде превозен с шейна. В този район циркулират и други легенди за огромен бял или син рунтав бик с голям рог на челото.

От средновековния Северна Русия идва и колекция от балади, наречена “Голубинная книга” или “Книгата на Гълъба”, идващи от зороастрианизма, но в тях се долавят християнски оттенъци. Тези балади показват праведен еднорог, който се бори с лъв като представител на лъжите. Еднорогът от тези приказки живеел в светите земи и бил майката и бащата на всички животни. Това създание спасило света от суша, като изкопало извори чиста вода с рога си. През нощта той се скита по равнините и проправя пътища с рога си.

Същото същество се появява и в други религиозни текстове, но обикновено се възприема като въображаемо създание, а не като истинско същество. Арабско-персийската дума за еднорог комбинира понятията за носорог и еднорог. В християнството единият рог се разглежда като символ на монотеизма.

Докато митологията може да разказва легенди за това създание, тя едва ли е твърдо доказателство. Трябва да се направят повече изследвания и да се открият повече вкаменелости, преди да можем със сигурност да твърдим какво всъщност е представлявал звярът и реални ли същества са еднорозите или не.