Марк Твен със сигурност би се съгласил с нейната оценка. Негови са думите, че човек трябва да избере „Рая заради климата, ада заради компанията“.

Повечето от нас имат някаква концепция за рая, дори ако тя е формирана от филмите. И въпреки че не е толкова сложно като библейските идеи за ада, библейската концепция за рая също не е особено проста.

Като учен от Новия завет Паула Гудер пише:

“Невъзможно е да се твърди категорично какво казва Библията за рая … Библейските убеждения за небето са разнообразни, сложни и течни.”

Какво е Раят?

В християнската традиция небето и раят са свързани като отговор на въпроса „къде отивам, когато умра?” Идеята за мъртвите, които са на небето или се радват на рая, често носи огромен комфорт на опечалените и надежда за страдащите или умиращите. И все пак небето и раят първоначално са били повече за това къде живее Бог, както не и последен пристан на праведните.

Първият ред на Библията гласи, че небето е създадено заедно със създаването на земята (Битие 1). Това е преди всичко Божието обиталище в библейската традиция: паралелно царство, където всичко действа според Божията воля. Небето е място на мир, любов, общност и поклонение, където Бог е заобиколен от небесен двор и други небесни същества.

Библейските автори са си представяли земята като плоско място с преизподнята долу (царството на мъртвите) и купол над земята, който я отделял от небесата или небето горе. Разбира се, ние знаем, че земята не е плоска и тази тристепенна вселена няма смисъл за съвременния ум. Въпреки това, концепцията за небето (където и да се намира) продължава в християнската теология като място, където Бог обитава, както и богословските твърдения, че този свят не е всичко, което съществува.

Другата основна метафора за Божието обиталище в Библията е Раят. Според версията на Лука за разпъването на кръста, Исус разговаря с мъжете от двете му страни, докато чака да умре, и обещава на съседния кръст „днес ще бъдеш с мен в Рая“.

Позоваванията на Рая в Библията вероятно се дължат на влиянието на персийската култура и особено на персийските кралски градини (paridaida). Персийските оградени градини били известни с красивото си разположение, разнообразието на растителността, красивите огради и мястото, където кралското семейство можело спокойно да се разхожда. На практика те били рая на земята.

Райската градина в Битие 2 е поразително подобна на персийския кралски двор или Рая. Той има изобилие от водни източници в реките, които минават през него, плодове и растения от всякакъв вид за храна и е бил „приятен за окото“. Бог обитава там, или поне посещава, и разговаря с Адам и Ева като цар в царска градина.

В големите митични истории, които съставляват Библията, хората са изхвърлени от Едем заради непокорството си. И така, започва разказ за човешкото отделяне от божественото и как хората намират пътя си към Бога и Божието жилище (Рая). В християнската традиция Исус е средство за завръщане.

Великденската история

Великденското събитие, което християните празнуват по света по това време на годината, е за възкресението на Исус след насилствената му смърт на кръста три дни по-рано. Възкресението на Исус се възприема като обещанието, което е възможно за всички хора – възкресение за вечен живот с Бога. Това, разбира се, е въпрос на вяра, а не нещо, което може да бъде доказано. Но помирението с Бога е в основата на историята на Великден.

Последната книга на Библията, Откровения, обединява идеята за небето и Рая. Авторът описва видение за ново, новосъздадено небе, слизащо на земята. Не бягство от тази планета, а утвърждаване на всичко, което е създадено, материално и земно, но сега изцелено и обновено.

Това последно библейско виждане за небето много прилича на Райската градина – пълна с Дървото на живота, реките, растенията и Бога – въпреки че този път тя е и един огромен, мултикултурен град. В това, което по същество е завръщане в Едем, хората се примиряват с Бога и, разбира се, един с друг.

Небето или Раят в Библията е утопично виждане, предназначено не само да вдъхнови вяра в Бога, но и да се надява, че хората могат да въплъщават ценностите на любовта и помирението в този свят.

Превод – Нина Жишева

The post Какво и къде е Раят? appeared first on Зелен Свят.

През Средновековието еврейските източници започнали да представят като смела и независима първа жена на Адам. Как Лилит еволюира от пустинен демон до първата съпруга на Адам?

Къде започва историята на Лилит

Историята започва в началото – в Битие 1. Създаването на хората е описано в Битие 1 и отново в Битие 2. Първото изложение е доста просто: „Така Бог създаде човечеството по своя образ, по Божия образ той ги създаде. ; Създаде ги мъжки и женски. ”(Битие 1:27).

Второто описание описва как Бог е направил човек от праха на земята и след това е създал жена от страната (не реброто!) на човека: “Тогава Господ Бог създаде човека от пръстта на земята и вдъхна в ноздрите му дъх на живот; и човекът стана живо същество. … И така, Господ Бог накара дълбок сън да падне върху човека и той заспа. Тогава Той (взе) от неговата страна и затвори мястото с плът; и от страната, която Господ Бог взе от човека, Той направи жена и я е доведе при човека ”(Битие 2: 7, 21–22).

В постбиблейския период някои древни еврейски учени възприемат позицията, че Битие 1:27 и Битие 2: 21-22 описват две отделни събития, тъй като изглежда, че жените са били създадени по различен начин в тези два разказа.

В статията си „Лилит” през 2001 г. професор Джанет Хоу Гейнс обяснява тази аргументация: като се има предвид, че всяка дума от Библията е точна и свещена, коментаторите са имали нужда от мидраш[1], за да обяснят двете различни гледни точки в двата разказа за създаването в Тора. Бог е създал жена два пъти – веднъж с човека, веднъж от страна на човека; така че трябва да е имало две различни жени.

Тъй като Адам назовава втората жена Ева; Лилит е била идентифицирана като първата жена. По този начин, Битие 1:27 описва създаването на Адам и една независима, силна, неназована жена (Лилит).

Подробностите за създаването и отношенията на Лилит с Адам са описани в Книгата на Бен Сира, апокрифна работа от десети век пр. Хр. Дан Бен-Амос обяснява, че макар това да е първият съществуващ текст, който записва пълната легенда за Лилит, нейната историята е съществувала много по-рано.

В постбиблейския период равинските мъдреци няколко пъти идентифицират Лилит с името “Първа Ева”, което показва, че цялата й история е добре позната в устната традиция. Най-накрая, през 10 век пр.н.е. във Вавилон, анонимен писател, обяснява дръзкото поведение на Лилит.

Как се различава Лилит от Ева?

Историите на Бен Сира разказват, че Бог е създал Лилит от пръст, точно както е създал Адам. Те веднага започнали да връждуват, защото Адам винаги е искал да бъде господар на Лилит и никога нямало да се съгласи да й служи.

Признавайки, че Адам няма да се постави под нея, Лилит „произнесе невъзможното име и отлетя във въздуха“ (Приказките на Бен Сира). Трима ангели Снви, Снсви и Смнглоф били изпратени да проследят и да върнат Лилит, но тя яростно отказала да се върне с тях в Райската градина.

Решението на Лилит

– Оставете ме! – каза Лилит. Аз бях създадена само за да разболявам бебетата. Ако бебето е момче, аз имам власт над него в продължение на осем дни след раждането му [до обрязване на 8-ия ден след раждането му], а ако е момиче – в продължение на двадесет дни “” (Приказките на Бен Сира).

Като компромис, Лилит обещава, ако види имена на ангели или амулети, тя ще остави детето на мира. Лилит се съгласява и 100 от нейните деца – демони – да умират всеки ден, но твърдо отстоява останалите да живеят.

Ако първият мъж се беше съгласил да служи на първата си жена само през половината от времето (това е всичко, което тя поиска от него), Лилит щеше да бъде Ева: Но, явно, Адам е решил, че по-добре е да живееш извън градината с Ева, отколкото в Рая без нея. Благословен да бъде Онзи, който ни е събрал и ме е научил да познавам добротата на нейното сърце и сладостта на душата й! “Където е тя, там е Раят.”

[1] Мидраш е тълкувание на религиозни текстове в рабинския юдаизъм

Превод от английски – Нина Жишева

The post Лилит: Първата съпруга на Адам или зъл демон appeared first on Зелен Свят.