Открит близо до град Lightning Ridge, на около 724 километра северозападно от Сидни, стоте странни кости имат рядко синьо-сив оттенък с блестящ цвят на скъпоценни камъни. Lightning Ridge е известен с това, че извлича вкаменелости, изсечени от често ярко оцветен опал, скъпоценен камък, който се образува в продължение на дълги периоди. Но намирането на изцяло нов вид динозавър е забележително.

“Всеки път, когато открием нов австралийски динозавър, той е интересен, защото имаме толкова малко материал”, казва Стивън Поропат, палеонтолог от Технологичния университет в Мелбърн, който не е в екипа, направил откритието. Докладът за известните австралийски динозаври в момента съдържа около 24 вида, отбелязва той, включително Weewarrasaurus, друг вид от Lightning Ridge, намерен и описан през 2018 година.

Най-новият вид, наречен Fostoria dhimbangunmal, е игуанодоноподобен динозавър, който е живял преди около сто милиона години по време на средата на Креда, когато този район е бил широка заливна низина с езера и реки, вливащи се във вътрешното море Ероманга.

“Потопните низини често са били влажни и богати на растителност, което означава, че те са добро място за динозаври, които ядат растения”, казва преподавателят Фил Бел, палеонтолог в Университета на Нова Англия в Армидейл, Нов Южен Уелс.

Дългогодишният опален миньор Боб Фостър е намерил фосила през 1986 г. Учените в австралийския музей в Сидни, заедно с резервистите на австралийската армия, помогнали на Фостър да изкопае находката вкопана в скални блокове, след което музеят взел вкаменелостите в тяхната колекция.

Фактът, че са оставени и забравени в продължение на 15 години и били изложени в магазина за опали в Сидни, е накарал Фостър да реши да си възвърне откритието. Като единствена по рода си сбирка от изкопаеми, учените оставили повечето от костите, вградени в скалите, и вместо това използвали компютърна томография, за да ги извлекат за изследване.

„Първоначално си мислехме, че това е един скелет, но след като започнахме да изучаваме отделните кости, осъзнахме … имаше части от четири лопатки, всички с различни размери“, обяснява той.

Около 60 от костите са от един вероятен възрастен динозавър с дължина почти 5 метра, докато другите са от непълнолетни с различни размери, което подтиква учените да предположат, че те са останки от семейство или малко стадо тревопасни динозаври.

The post Вкаменелости като скъпоценни камъни appeared first on Зелен Свят.

Изглежда, че животното е изчезнало от дома си в източния проток Торес на Големия бариерен риф, твърдят учени. Животното е видяно за последен път от рибар през 2009 г., но неуспешните опити за залавяне в края на 2014 г. подтикват учените да кажат, че вероятно е изчезнало.

Гризачът е живял на Брамбъл Кей, малък остров, който е около 10 метра над морското равнище. Плъховете за пръв път са наблюдавани от европейците на острова през 1845 г., а от 1978 г. там са били само няколкостотин. Но от 1998 г. частта на острова, която се намира над прилива, се свила. Това означава, че гризачите са загубили около 97% от местообитанието си.

“Основният фактор, отговорен за екстирпацията на тази популация, е почти сигурно, че океанското потапяне на ниско разположеният кей, много вероятно многократно, през последното десетилетие, причинява драматична загуба на местообитания и може би директна смъртност на индивидите”, пише екипът, воден от Иън Гюнтер от отдела за опазване на околната среда и наследството на Куинсланд. „За ниско разположените острови като Брамбъл Кей, разрушителните ефекти от екстремните водни нива в резултат на тежки метеорологични събития се усложняват от въздействията от повишаване на морското равнище, предизвикано от антропогенно изменение на климата”, добавят авторите.

По целия свят морското равнище се е повишило с почти 20 см. между 1901 и 2010 г. Около пролива Торес, нивото на морето се е повишило с почти два пъти повече от средния глобален процент между 1993 и 2014 г. Следователно този малък бозайник е само първият от многото видове, които се сблъскват със значителен риск поради затоплящия се климат.

The post Бозайниците изчезват поради климата appeared first on Зелен Свят.

Думата “кенгуру” идва от езика Kuku-Yimitir на австралийските аборигени, които наричат ​​тези животни “kanguroo” или “gangurru”. Когато капитан Джеймс Кук и неговият екип за пръв път разбрали за това животно и видели бебе кенгуру да виси главата от джоба на майка си, първо си помислили, че кенгуруто е двуглаво животно.

Живеейки в Австралия, Тасмания и Папуа Нова Гвинея, кенгуруто се превръща разпознаваем символ на Австралия. Изображения на кенгуру могат да се видят на банкнотите на страната, търговски продукти и дори знамето на австралийските военновъздушни сили.

Да започнем с най-забавния и изненадващ факт за кенгуруто. Женският индивид  може да забременее и след това да спре бременността си (временно прекратяване на жизнените функции). Ако жената е оплодена, но все още не е готова за раждане (например, тя вече носи едно бебе), ембрионът преминава в състояние на диапауза, докато не нарасне предишното бебе (ай стига бе…!!!)

 Ударът на кенгуруто  е толкова силен, че може да убие зрял човек.

Въпреки, че това е доста популярна шега сред тийнейджърите, кенгуруто има пета лапа, един вид лапа. Използва се за поддържане на равновесие по време на скачане, а мощната опашка на кенгуруто се използва като пета лапа при ходене. Когато седнат на задните си крака, те почиват на петата си лапа.

Раждането на бебето кенгуру е едно от най-странните процеси в царството на животните. От родовият канал на женското кенгуру (период, равен на 7 седмици от човешката бременност), се появява малък, розов “червей”. Недоразвитото мъничко същество се хваща за майка си с едва появили се предни лапи и се изкачва по дебелото палто, за да се настани в торбичката си. Когато този мъник попадне в торбата на майката, той се залепва за една от зърната в продължение на 34 седмици.

Някои малки не напускат торбата за разплод в продължение на 8 месеца, откакто са влезли в нея. По това време те стават пълноценни, покрити с козина и вече могат да направят първите си скокове.

Скоковете на голямото червено кенгуру достига 3 м. височина и 8 м. дължина. (Хлъц…! ) Прибавете към това максималната скорост от 60 км./ч.

Кенгуруто е преследвано предимно от хора и  кучета динго. Животните често се защитават, като водят преследвача си във водата и се опитват да го удавят.

Любопитно е да се знае, че  Дървесните кенгурута не се потят, но за да се охладят, се скриват в сянка или облизват предните си лапи, а след това ги прекарват през покритите с кожи гърди ( !!! )

В различни страни по света се продава месо от кенгуру. През последните няколко десетилетия придобива популярност в Австралия, особено в първокласните ресторанти.

Кенгуруто не може да движи лапите си независимо една от друга: те винаги ги движат едновременно, все едно са свързани. Въпреки това, по време на плуване, поради неизвестни на науката причини, те ги преместват независимо един от друг.

Един от най-изненадващите факти за кенгуруто е, че женските могат да определят пола на бебето си. Учените все още не знаят как го правят, но женските кенгуру раждат женски в по-млада възраст, оставяйки мъжките ембриони за по-късно, когато рано или късно напускат групата.

За да демонстрират силата си, мъжките кенгуру разкъсват тревата и храстите с корените.

Западните сиви кенгуру понякога ги наричат ​​„вонячи“, защото те излъчват миризма на къри.

В карикатурите, кенгурутата често се изобразяват боксирайки се. Въпреки че понякога го правят за забавление, по-често мъжете се борят за правото да притежават жена. Такива ритници обикновено са безвредни.

Веднага след като детето кенгуру узрее достатъчно, напуска майката, но все още се връща там, за да пие мляко.

Тъй като женската в торбата в този момент може да е развила друго бебе,  имат добре функционираща система за кърмене: една от зърната произвежда мляко с високо съдържание на въглехидрати за по-старото дете, а другите мляко с високо съдържание на мазнини за по-младите.

(ей това вече ме разби…)

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Висшият пилотаж на кенгуруто appeared first on Зелен Свят.

Европейският съюз текущо е признал забрана на пластиката, която ще влезе в сила през 2021г. До тогава държавите трябва да се съобразят с изискванията и да спрат производството на описаните пластични предмети. Но една държава взима инициативата в собствените си ръце.

Това лято власти от Австралия инсталирали нова система за филтриране. Тази система е невероятно проста и полезна. Както правителството, така и гражданите вече са видели ползите от използването й. Състои се от мрежа, поставена на изхода на дренажна тръба, която помага за улавяне на големи отпадъци и за защита на околната среда от замърсяване. Тези тръби изпускат вода от жилищни райони в естествени райони, а отпадъците от тези места могат да бъдат в огромни количества, което сравнително вреди на околната среда. Освен това, този боклук обикновено се измива от силни дъждове, които го издърпват до дренажните системи.

Австралийските власти започнали с инсталирането на 2 мрежи и били изумени от резултатите – тяхната нова система за филтриране успяла да хване повече от 360 килограма боклук в продължение на няколко седмици. Така че, било решено да се инсталират тези “капани” и да се минимализира замърсяването на природата и конкретно водата. Въпреки че инсталирането и поддръжката струват пари, общата система е доста рентабилна, тъй като властите спестяват значителни разходи. Например, сега те спестяват от разходите за ръчен труд, които преди това е трябвало да плащат на хора, които да събират всички отпадъци.

Когато мрежите се напълнят, те се повдигат и боклукът се изхвърля в специални камиони за събиране на боклук. Мрежите се връщат на дренажните отвори и продължават работата си. Тази нова система за филтриране доказва още веднъж, че малките неща имат значение и че съсредоточаването върху тях може да има голямо и положително въздействие върху околната среда и човечеството като цяло.

Автор: Мартина С. Попова

The post Австралия срещу пластичното замърсяване appeared first on Зелен Свят.

Независимо дали сте в Австралия или не, вероятно вече знаете, че страната е уникална. Австралийците произнасят странно думите (съкращават почти всичко), използват уникални термини за храна, които нямат смисъл за нас, останалите, като например поръчват си “Адамовата бира”, когато искат вода, наслаждават се на храна, която за нас е повече от странна.

Някои популярни храни от Австралия, които изглеждат необичайни, включват:

Сол с аромат на пилешко

 Твърдят, че на вкус тази сол е умами, но все пак е трудно да приемем за вкусно нещо, което в състава си съдържа парченца сушена пилешка кожа. Австралийците солят с това нещо всичко – от пържените картофки до, разбира се, пилешкото. Напоследък такава сол може да се купи от всяна точка на света през Амазон. Най-интересната част от историята обаче е, че тази подправка се счита за веганска.

Vegemite 

Повечето, които са го опитали, споделят, че тъмнокафявата паста е странен вкус, поради горчиво-соления си вкус. Австралийците обаче са луди по него и ще го защитават пред всеки, който не споделя вкуса им. Произвежда се от екстракт от дрожди, отпаднали от пивоварните, с добавка на зеленчуци и подправки. Обикновено го хапват, намазано на филийка хляб.

Witchetty Grub

Често се спори, че това е най-странната австралийска храна – вещерската манджа: Появила се като ценна храна на аборигените в Австралия, тази дървесна ларва вече може да се намери в супермаркетите в цялата страна, най-вече сготвена на супа. Тези, които се престрашат да опитат, казват, че вкусът е като на суров бадем, като на пиле или като на пържено яйце. Макар да им вярвам, все още не съм сигурна, че това е достатъчно, за да ме накара да опитам.

Месо от кенгуру

Австралийците с удоволствие похапват месцето на националното си животно. Навсякъде в страната може да се намери месо от кенгуру – в супермаркети и ресторанти. Може да не ви се стори толкова странно, тъй като на много места хората готвят храна от местни животни, но при положение, че от 2010 година, когато Австралия започва да изнася кенгурско месо, ние познавахме животното като ендемично само за Австралия и Папуа Нова Гвинея.

The post Някои от странните храни на Австралия appeared first on Зелен Свят.