Някога месоядна, днес голямата панда се храни само с бамбук. Тъй като смила само 20% от него, тя е принудена да изяжда изумителните 25 килограма на ден. Иманно с помощта на огромните си кътници тя смила богатите на протеини стъбла. Друга особеност: за разлика от другите видове мечки, голямата панда има шести пръст като палец, с който захваща бамбуковите стъбла. Дрезгавият й вик прилича повече на лай, отколкото на мечо ръмжене. Този тайнствен бозайник е изключително застрашен. От години се правят опити за размножаването на пандата, както и опазването и възстановяване на тяхната натурална околна среда. В Азия убийството на пандите, независимо от причината, е забранено със закон.

Нужно е да се отбележи, че малката панда не е мечка. Както голямата панда, малката също живее на високо, по югоизточните склонове на Хималаите. Храни се с бамбук, корени, жълъди, а понякога с дребни гризачи и яйца. Излиза главно вечер и нощем, Благодарение на малкото си тегло (само 3-4 килограма) и полусвитите нокти, тя ловко се катери по дърветата и се придвижва лесно по леда. Но този малък бозайник не е от семейството на мечките, а е последният представител на близко семейство: мечкоподобните.

The post Животът на една панда appeared first on Зелен Свят.

Обединеното кралство е държало Хонконг като колония от 1841 г., когато окупира района по време на Първата опиумна война. Войната избухна, след като Китайската династия Кинг се опита да разбие незаконната търговия с опиум, което доведе до широко разпространение на пристрастяване в Китай. Поражението дойде с висока цена: През 1842 г. Китай се съгласи да предаде завинаги остров Хонконг на британците чрез Договора за Нанкин.

През следващия половин век Обединеното кралство овладява и трите основни региона на Хонконг: След остров Хонконг дойде полуостров Коулун и най-накрая Новите територии, част от сушата, съставляваща по-голямата част от Хонконг днес. Последният договор, Конвенцията от 1898 г. за разширяване на Хонконгската територия, наема Новите територии на Великобритания за 99 години. Съгласно условията на договора, Китай ще възвърне контрола върху своите наети земи на 1 юли 1997 г.

Британската Хонконгска траектория беше различна от тази на континентален Китай, който стана комунистическа страна през 1949 г. До 100 000 китайци намериха убежище в Хонконг, след като комунистическата партия пое властта. Капиталистическият Хонконг скоро преживява икономически бум, превръщайки се в многокултурна международна общност.

С изтичането на срока на договора отделянето на Новите територии от останалата част на Хонконг става все по-немислимо. Започвайки в края на 70-те години, САЩ и Китай започнаха да обсъждат бъдещето на Хонконг. През 1984 г. британският премиер Маргарет Тачър и китайският премиер Джао Зиянг подписаха китайско-британската съвместна декларация, с която се договориха, че Китай ще даде на Хонконг известна политическа и социална автономия чрез политика на „една страна, две системи“ за 50-годишен период ,

След предаването Хонконг се превърна в Специален административен регион на Китай със собствена правна система „мини конституция“ и някои демократични права като свободата на словото и свободата на събранията съгласно основния закон. Жителите на Хонконг обаче не могат да избират свои собствени лидери; по-скоро главен изпълнителен директор се избира от 1200-членна избирателна комисия.

От 2014 г. изборите бяха проведени чрез списък на кандидатите, проверени от Пекин. Тази и други китайски политики, като неотдавнашен опит за разрешаване на екстрадиция в континенталната част, доведоха до масови протести, обтегнаха британско-китайските дипломатически отношения и предизвикаха все по-големи опасения, че Китай задушава общественото несъгласие, намесва се в местната политика и нарушава човешките права в Хонконг.

Предаването все още предстои друга фаза: изтичането на китайското споразумение за спазване на основния закон на Хонконг. Ще продължи ли Китай да признава автономията на Хонконг след това? Ще разберем през 2047 година.

The post Сложна история на Хонконг appeared first on Зелен Свят.

Историята започва далеч преди Марко Поло. Баща му и чичо му, венециански търговци, се настаняват в Константинопол, столица на Византийската империя, където притежават магазини. Но през 1261г. венецианците са изгонени от града. Братята на Поло тръгват да търсят щастието по Пътя на подправките и коприната. Били ли са също посланици на Венеция в далечна Азия? Възможно е, макар че разказът на Марко Поло не дава уточнения. Четири години по-късно те стигат планината Каракорум, където са посрещнати в двора на Кубилай хан, император на монголите. Когато поемат обратно по пътя за Венеция, те носят пропуск, написан на златна плочка, както и писмо го папата, в което ханът го моли да му изпрати стотина учени и шишенце със светено масло от гроба на Христос в Йерусалим.

Когато Николо и Матео Поло се връщат в Италия папата е в Сен Жан д’Акр в Палестина, където скоро умира. Те чакат две години избора на нов папа, за да му предадат посланието на хана. През 1271г. отново заминават. Този път братята Поло водят Марко, сина на Николо, а вместо стотина учени – двама свещеници, които избягват при първата трудност. Какво пътуване за 17-годишния Марко! Той преминава платата на Памир на 4500 метра височина – “покривът на света” по думите му. Открива въглищата, “нещо като камък от недрата на планината, който гори като дърво”, и чува да се говори за земно масло, което по-късно ще нарекат петрол.

Братята Поло поемат по пътищата, познати от Древността, които улесняват търговския обмен между Китай и Средиземноморието, наричани от историците Пътища на коприната. Те са очаровани според релефа и водоизточниците и служат за пренасяне на коприна от Китай, подправки от Индия, слонова кост и седеф, скъпоценни камъни…

След 17 години до Кубилай Марко пожелава да се върне във Венеция. Удобен случай се появява, когато ханът го моли да придружи до владетеля на Персия една монголска принцеса, определена за негова жена. Флотата напуска Зайтон през 1291г., пресича Малайзийския пролив, днешен Сингапур, и обикаля бреговете на Индия, преди да стигне Ормуз. Пътуването е тежко и мнозина измират по пътя. А трябва да се избегнат и пиратите в Индийския океан!

След като оставя принцесата семейството Поло среща много опасности по пътя до Трапезунд. Най-сетне те достигат Венеция през 1295г.

Не само Марко Поло пътува в Азия. В средата на ХIII век кръстоносците искат да се съюзят с Монголската империя, която толерира християнството и християнските малцинства в нея живеят необезпокоявани. От своя страна, великият хан се интересува от западната религия, защото храни амбицията да разшири владенията си на запад. Идва време за преговори.

The post Приключенията на Марко Поло appeared first on Зелен Свят.

Люспите се използват в традиционната китайска медицина, за всичко – от облекчаване на артрита до подпомагане на кърмещи майки, а месото на животното се смята за деликатес в някои азиятски страни. Макар да не знаем точно колко вида са останали в дивата природа, очевидно е, че това ниво на лов не е устойчиво.

Понякога наричани „шишарки с крака“, панголините са много чувствителни същества и в по-голямата си част не се справят добре в плен. В дивата природа те бавно се възпроизвеждат и раждат само по едно бебе. Панголините са нощни, самотни и срамежливи. Едно от най-големите предизвикателства за панголините е, че толкова малко хора незнаят кои са те и защо са в опасност. Това, че не можем да се докоснем до тях не означава, че не можем да им помогнем. Разпространението на информация из социалните мрежи ще ги постави под прожектора.Помогнете на децата да научат за панголините и какво ги прави специални.

Друг начин за помощ е просто да не ядем месо от панголин и да не купувайме продукти от панголин. Създаден е и нов кризисен фонд Панголин. Партньорство между нестопанските организации за опазване на дивата природа, спаси Панголин и фондация “Леонардо ди Каприо”, фондът използва 100% от дареното директно за опазване на паголините.

The post Търговията на пангалините appeared first on Зелен Свят.

Монголите идват от Югоизточен Сибир – огромни пространства от степи и пустини, обитавани още от каменната ера. Тези скотовъдци се придвижват със стадата си в търсене на пасища и водни източници, Живеят на племена или орди, според роднинските връзки помежду им. Начело стоят “кийатите”, които са най-смелите и най-хитрите в боя воини или скотовъдци.

В лагера, защитен от ограда, семействата се подслоняват в големи кръгли шатри от кози кожи или кече (юрти), поддържани от пръти и пробити в средата на тавана, за да се образува комин. Жените се занимават с всекидневните домакински задачи, доят животните, събират плодове и диви житни растения. Мъжете тренират стрелба с лък, на която учат момчетата над 14 години, и ходят на лов.

Монголите, винаги в търсене на нови земи, са войници. Яхнали дребни яки коне, те изминават големи разстояния с малко припаси. Способни са да хвърлят стрели в движение и да извършват широки обиколни маневри.

През XIII век един племенен вожд, Темучин, обединява монголите под своя власт, приема името Ченгис хан и организира армия от 200,000 души. От 1206 до 1227 година тя кара света да трепери, като завзема със светкавична бързина огромна империя от Тихия океан до Каспийско море. В Китай Ченгис хан обсажда укрепени градове, опоражава Пекин и избива жителите му. После атакува мюсюлманските царства от Западна Азия, разрушава Самарканд, Бухара, Мерв и настъпва до Южна Русия и България.

След смъртта на Ченгис хан потомците му продължават настъплението. В Централна Европа внукът му Батий завзема Полша, Украйна и настъпва до вратите на Виена. В Средния Изток влиятелните градове на мюсюлманския свят не могат да сторят нищо срещу монголите. Но в Египет те се сблъскват с мамелюците, страшните турски воини. Все пак завоевателя на тази огромна “империя на степите” са разделени и това спира настъплението им в края на XIII век. Китай, чиято южна част е превзета под тяхна власт. На запад те приемат исляма и се смесват с местното население.

The post Империята на степите appeared first on Зелен Свят.

За да започнат положителна промяна, супермаркетите в Азия започнаха да използват листа, за да опаковат зеленчуците си. Този тип опаковане не само е икономически изгоден, но и спестява толкова много пластмаса, която иначе би се рециклирала или би се оказала в депо.

Наскоро Китай спря да внася боклук от цял ​​свят и се концентрира върху рециклирането на собствените си отпадъци. Преди това над 30% от световните отпадъци стигаха до Китай, предизвиквайки общоприетото убеждение, че азиатските страни са тези, които са отговорни за по-голямата част от отпадъците в света. Сега азиатските страни, включително Виетнам и Тайланд, търсят нови начини за избягване на пластмаса. Това стана солидна основа за нови бизнес идеи. Една от тези идеи е нов, екологичен начин за опаковане на стоките, на мястото на пластмасовите опаковки.

Превод от английски – Нина Жишева

The post В Азия отново опаковат стоките в листа appeared first on Зелен Свят.

Всъщност, в делтата на Меконг, месото от гризачи е по-скъпо цени от пилето. Делтата в Меконг произвежда до 3,600 тона живи плъхове годишно, на стойност около 2 милиона долара. Има десетки различни вида плъхове, но виетнамците най-често ядат два специфични: плъх от оризово поле, който тежи до половин килограм, и плъх бандаба, който може да расте до два килограма.

Популярността около градските плъхове придава ненужна стигма към консумирането на гризачи като цяло. Поне 89 вида гризачи се консумират по целия свят, от Азия до Африка, Южна Америка и Съединените щати, където катериците отдавна са основна храна. На повечето хора им убягва мисълта, че почти всички мускулни тъкани на бозайници съдържат същите протеини, независимо дали е пържола или крака на плъх.

Уловът на плъхове е жизненоважен източник на странични доходи за виетнамски земеделски производители, които улавят плъхове живи в телени или бамбукови клетки и ги изнасят в малки преработвателни центрове, където месото се продава на местните пазари. В селските райони на Виетнам плъхът често се консумира с бира или оризово уиски. Техниките за готвене на плъхове варират. Когато се убие плъха, труповете се опушат, последвано от пържене или печене на скара; или, те се задушават или варят. Казва се, че плъховете на пара са с по-силен вкус, а по-големите плъхове се смятат за по-добро ястие.

Чужденците, които опитат този странен деликатес често казват, че ястието има вкус на пилешко месо. Месните приравняват вкуса им с този на заек. Колкото и чудновато да ни звучи, хората по целия свят имат различна култура, разбирания и традиции. При положение, че ядат плъхове от векове, не може да са толкова зле… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъховете – деликатес във Виетнам? appeared first on Зелен Свят.

Хот Пот

Невероятният Хот Пот съчетава всичките ви любими неща в едно топло и прекрасно ястие. В съчетание със сурови и свежи съставки, които да сготвите, включително месо, зеленчуци, гъби, тофу, нудли и морски дарове – има много варианти, даващи ви възможността да приготвите ястието според собствените си предпочитания.

По

Това ястие представлява оризови нудли, телешко месо и бульон, покрити с кориандър, лук, босилек, бобови кълнове и лайм. Бистрият бульон на ястието може да бъде овкусен с билки или чили.

Оден

Японският оден е ястие приготвено в глинено гърне, което съчетава съставки като варени яйца, рибни кексчета, тофу и бяла ряпа в соев бульон. Това ястие може да бъде лесно приготвено, а ако сте в Япония то се предлага почти във всички заведения за бързо хранене през зимните сезони.

Тайландско кокосово къри

Тайландското къри с ориз и кокосово мляко е едно от най-добрите зимни ястия. В тайландското къри се използват повече билки и ароматни подправки и обикновено се приготвя с къри паста, кокосово мляко, билки, различни видове месо, морски дарове и зеленчуци. Накрая се добавя и лимонена трева или лайм за по-свеж аромат.

Кимчи Джиге

Кимчи Джиге, или супа от кимчи, е един от най-добрите начини за приготвяне на отлежало кимчи. Ястието представлява мариновано свинско шкембе приготвено с кимчи, тофу, лук и гъби и се поднася с топла купа ориз.

The post Няколко перфектни азиатски ястия за студеното време appeared first on Зелен Свят.

Egg Tart

Тези незабравими изкушаващи тарталети са пълни с пикантен пълнеж  от яйчен крем. Те са най-често срещани в малки ресторанти и хлебопекарни в Хонконг. Кремообразният яйчен център е в идеален контраст с външната му хрупкава коричка.

Halo-halo

Halo-halo, което се превежда от Тагалог, като „смесено“, е един от най-популярните десерти във Филипините. Цветната смес е съставена от слоеве натрошен лед и кондензирано мляко, смесено с червен боб, кокосово желирано мляко и моркови. Често се добавя лъжичка сладолед от сладък картоф и лешници на върха.

Chè Ba Mau (Трицветен десерт)

Chè ba mau е виетнамски трицветен десерт, направен от слой зелено панданско желе, паста от червен боб и жълта паста от боб мунг, като те се смесват с лед и кокосово мляко.

Mango Lassi

Lassi е традиционна индийска напитка базирана на индийското кисело мляко, която обикновено включва вода, захар, подправки, кисело мляко и понякога плодове. Mango Lassi е най-популярната сладка напитка от този тип, която се съчетава с традиционните индийски ястия или просто се консумира за освежаване. Тя се прави само от кисело мляко, манго, вода и може да се подправи с кардамон или шафран.

Khao Niao Mamuang (Лепкав ориз с манго)

Khao niao mamuang е традиционен тайландски десерт, приготвен от сладък лепкав ориз, прясно манго и кокосово мляко. Една порция от сладък лепкав ориз обикновено се сервира с гарнитура от манго и покрити обилно в кокосово мляко.

Red Bean Soup

Тази супа от червен боб обикновено се консумира в края на обилен обяд или вечеря. Тя е приготвена от сладък червен боб азуки и китайска захар на бучки, като често се смесва с чисти перли от тапиока, които придават приятен сладък вкус.

The post Традиционни азиатски десерти, които трябва да опитате appeared first on Зелен Свят.

„Градът“ Темза се намира в покрайнините на Шанхай. Там улиците са кръстени на известни великобританци, има много статуи на поети и цялостната архитектура подобава на тази в Съединеното кралство. По витрините има надписи, които гласят „отворено“, но при близък преглед ще осъзнаете, че те са напълно изоставени. Ако случайно срещнете хора бързо бихте разбрали, че това място извършва ролята на туристическа атракция, а не на нормално функциониращ град.

Оригинално градът е бил построен с надеждата, че ще се превърне в успешна община. Завършен през 2006г. градът Темза е трябвало да бъде един от деветте градове в този великобритански стил построени в покрайнините на Шанхай. Идеята е била чрез привлекателната, различна архитектура да се привлекат повече хора от големият град и така да се намали трафикът и да се подобри начина на живот. Постройката му струвала около 5 билиона йени, а градът побира около 10 хиляди души. Главното му предназначение е било да предоставя жилища за ученици и студенти от околните образователни заведения.

10 години по-късно, градът Темза е правен. Но защо?

Моментът, в който градът бил завършен, голяма част от имотите били купени от богаташи или инвеститори. При това положение цените ударили прекалено висок таван и станали абсолютно недостъпни за нормалните жители, камо ли за ученици и студенти. Със всичките магазини и ресторанти изкупени от различни компании, те се озовали в общност с около стотина души, а би трябвало да са десет пъти повече. Бизнесите нямали как да покрият разходите си и малко по малко почнали да фалират.

Всичко в градът е ново и чисто. Изглежда все едно хората просто са се изпарили изведнъж. Сградите не са в разруха, но чувството когато се разхождате там е все едно сте поставени във фалшив холивудски макет. Ако не друго поне можем да потвърдим, че градът служи за красив фон на снимки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Великобритания в Китай appeared first on Зелен Свят.